Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Пак не разбрах какво ще правиш.

— Ще ти кажа, като се върна — отговори Джони и без да поглежда към Джилда и Марта, слезе от терасата.

Никой не продумваше, докато не чуха взетия под наем „Херц“ да пали и заминава. Тогава Марта каза:

— Ще го наредя аз това гадно копеле, ако ще от това да зависи живота ми.

— Гледай първо той да не те нареди — каза Джилда. — Винаги бих го подкрепила срещу тебе.

— Дами! — каза Хари рязко. — Моля ви! — Той си погледна часовника. — След малко ще вечеряме.

През следващите два дни времето течеше много бавно за Джилда. Животът във вилата и в града й се струваше скучен и еднообразен без Джони. Тя правеше слънчеви бани, плуваше в морето. Слушаше старомодното бъбрене на Хари и досадата й се струваше непоносима. Марта ядеше или бродираше, винаги начумерена и в лошо настроение.

Вечерта на третия ден, след вечеря, чуха да приближава кола и замръзнаха в напрегнато очакване. След няколко минути Джони се качи на терасата.

— Добре дошъл! — каза Хари. — Как мина?

Джони седна и погледна направо към Марта. Погледът му само премина през Джилда, която бе облякла бяла ленена рокля специално по случай неговото пристигане. Когато излезе тази вечер на терасата, Хари бе обявил че е много красива, но красотата й като че ли не въздействаше върху Джони.

— Всичко е уредено — каза Джони. — Нали трябва да прекъсна електрическата инсталация на „Райсън“, и то така, че те да не разберат. Затова ми трябваше часовник за автоматично изключване. Говорих с Аби. Той има всякакви връзки. Изпрати ме при един тип, който ме снабди с униформа на електрическата корпорация в Парадайз Сити. Купих си чанта с инструменти и часовник за автоматично изключване. Аби ме изпрати при един гримьор, който сложи петнайсет години върху лицето ми, и мустаци също. Отидох в кантората на „Райсън“. Агрегатът им е в мазето и не се използва през деня. Казах на портиера, че има авария и той ме пусна. Съвсем лесно мина. И така, тази вечер в девет часа електричеството ще спре. От нас се иска само да влезем, да намерим папките и да ги преснимаме, да си приберем часовника и сме готови.

Три дни по-късно Джони вече беше взел документите. Марта излезе на терасата, където другите четяха вестници. Беше в добро разположение на духа. Фло й сервира една от любимите закуски: грейпфрут, три агнешки пържоли върху пържени филийки и кресон за гарнитура. Тя не помнеше да е яла по-хубави агнешки пържоли и беше в толкова хубаво настроение, че дори кимна на Джони, вместо да го погледне накриво, както правеше обикновено. Седна и заговори бодро:

— Слушайте сега! Направих кратък списък. — Развя лист хартия. — Номерът е такъв. Изпразваме сейфа, а собственикът чак след няколко седмици разбира, че е ограбен. По този начин можем да обработим четири, дори пет сейфа и да изчезнем, преди полицията да узнае за обирите. — Останалите я гледаха внимателно. — Няма никакво чудо. Ето списъка на хората с много бижута в сейфовете. Поинтересувах се къде са и какво нравят в момента. Просто погледнах в светската хроника на местния клюкарски вестник. Например мисис Лоуенстейн, собственичка на ценности за 180 000 долара е в някаква клиника и ще остане там три седмици. Имаме описанието на сейфа „Райсън“. Отиваме в дома й, грабваме плячката и мисис Лоуенстейн няма да разбере, че й липсват дрънкулките, докато не се върне от клиниката. Първо нея ще ударим. Вторият удар — мисис Уорън Крейл. Тя притежава 650 000 долара в бижута. В края на седмицата заминава със съпруга си на риболов за пет седмици. Ще се справим с техния сейф. След това е мисис Алекс Джаксън, 400 000 долара в бижута. Тя също заминава някъде с яхта. Има една възможност — да вземе част от бижутата със себе си, но не всичките, разбира се. Тия сноби имат доверие на сейфовете „Райсън“. Така че ще си оставят ценностите. В края на краищата защо да се притесняват. Всичко е застраховано. Чат ли сте. Следва мисис Бърнард Ламрсън, 350 000 в бижута. Тя се гмурка някъде около Бахамите и по всяка вероятност не е взела бижута със себе си. Затова пък ние ще й ги вземем. Какво ще кажете?

Хари беше чул всичко преди това. Той кимна и погледна към Джони, който блуждаеше нанякъде с поглед.

— Да — каза Джони, — ако фактите ти са точни.

— Е, тук Джилда трябва да свърши малко работа — каза Марта. Обърна се към Джилда. — А сега, какво трябва да направиш ти…

Бейнс работеше като иконом на мисис Лоуенстейн от цели десет лета. Беше дошъл от Англия и през своите шестдесет и осем години беше служил при две от най-известните фамилии на острова. Навремето го изкуши огромната заплата, която мисис Лоуенстейн му предложи и се съгласи да дойде в Парадайз Сити, за да движи домакинството й. Оттогава не беше преставал да съжалява за това.