Джеймс Чейс - С ухо на земята

Тя лягаше с много от тях, защото имаше нужда от секс. Но беше решила твърдо, когато си взима съпруг, да избере някой по свой вкус и да бъде сигурна, че той я желае не само заради парите.

Още щом видя Хари, Лайза разбра, че ще се омъжи за него. До този момент, тя беше срещала всякакви мъже: високи, слаби, ниски, дебели, деликатни, нахални, млади и стари, но никой от тях не притежаваше красивото лице и снажната фигура на Хари. Да не говорим за яркия сексапил, който направо преливаше през ушите му.

И така, тя се приближи към него, широко отворила големите си, подвижни очи, и му каза коя е.

Ако кажа, че Хари се стресна, като се намери очи в очи с дъщерята на големия шеф, е много меко. Той направо изпадна в паника. Трескаво се питаше откога ли е тя в магазина и дали го е видяла как пощипва отзад момичето на щанда за козметика. Успя някак да се стегне и задейства чаровната си усмивка.

— Добре дошла в магазина, мис Коен. Това е неочаквано удоволствие за нас.

Лайза забеляза паниката му и остана доволна. Хареса й тази усмивка, която накара кръвта й да се движи по-бързо из вените.

— Искам да поговорим за магазина — отсече тя кратко. — В колко часа затваряте?

— В седем часа — й каза Хари. — Заповядайте в канцеларията, мис Коен!

— Ще почакам в колата — каза Лайза. — Ще вечеряме заедно. След което се обърна, шмугна се в тълпата и Хари я изгуби от поглед. Изруга наум, защото имаше уговорка за тази вечер с едно момиче, което беше обещало интересни неща. Нямаше избор, трябваше да й се обади и да отложи срещата. Момичето се ядоса и се развика по телефона. Хари измърмори нещо и без да я изслуша, затвори.

През целия следобед той се питаше защо ли, по дяволите, дъщерята на магната искаше да вечеря с него. Прекара останалата част от работното време в канцеларията си, където трескаво отчиташе последните печалби и правеше баланса. Единственото, което му идваше наум, беше, че може би ще провери печалбите и загубите, и понеже покупките бяха понамалели през последния месец, Хари се поизпоти. Но нямаше причини за тревога. Докато вечеряха, Лайза дори не спомена за магазина.

Тя го чакаше в един бял „Астон Мартин“. Беше облякла семпла, но явно много скъпа, ярко червена рокля. Нямаше нито бижута, нито чорапи на краката си. Черната, лъскава коса стоеше в безупречна прическа и ако не беше тоя нос, можеше да изглежда дори привлекателна.

Хари седна на предната седалка и Лайза потегли, сменяйки скоростите със завидно умение. Тя не говореше, докато профучаваха по крайбрежната улица. Чак като излязоха от Парадайз Сити, попита рязко:

— Ядеш ли морски храни?

— Да, разбира се — каза Хари. — Ям всичко.

Тя се съсредоточи в шофирането. Хари мразеше да го возят, винаги предпочиташе да шофира сам. Но този път не усети ни най-малко безпокойство, въпреки изключително високата скорост.

Пристигнаха в малък ресторант, за който Хари знаеше, че е убийствено скъп. Намираше се в едно усамотено и екзотично крайбрежно кътче. Той се притесни дали ще му стигнат парите да плати сметката, но отново нямаше място за тревога. Щом видя Лайза, оберкелнерът се поклони ниско и ги отведе в едно усамотено сепаре, отделено от шумната и пренаселена част на ресторанта. Оттук нататък Хари нямаше никакъв пръст в организацията на вечерта.

Вечерята беше поръчана: огромни скариди, провиснали от високите чаши, пълни с парченца лед, омари с майонеза и шампанен сос, за десерт — диви ягоди със сметана.

Лайза седна точно срещу Хари и докато се хранеха, го изучаваше с поглед и му задаваше въпроси, несвързани с магазина, както той очакваше, а отнасящи се до самия него. Въпросите й бяха много точни, целенасочени и строго лични. Хари им отговори. Кои са родителите му? Каква е професията на баща му? Къде е учил? Какви са амбициите му? (На този въпрос Хари отговори малко неуверено, че му харесва в магазина и е доволен от работата си. Обаче забеляза смръщения рязък поглед на Лайза и допълни, че, разбира се, не би имал нищо против да се издига по йерархията, но и така е много доволен). Женен ли е? Какво е хобито му? (Хари отговори — голф, но ако беше казал истината, трябваше да каже секс). Разпитът продължаваше и Хари все повече се изненадваше и даже се подразни малко, но си каза, че човек никога не знае, тя може да го е нарочила за някаква работа.

До края на вечерята Лайза знаеше за Хари почти толкова, колкото сам той знаеше за себе си. Е, не съвсем. Когато тя зададе въпроса за сексуалния му живот, Хари се скри зад облаче цигарен дим. Разпитът беше стигнал твърде далеч.