Джеймс Чейс - С ухо на земята

Три дни след това Хари беше възстановил мъжествеността си. Лайза не го беше потърсила повече и той смяташе, че е вън от опасност. Успокояваше се, че всичко е било за Лайза моментно настроение и няма да му се наложи да изтърпи това изтезание отново.

На сбогуване Лайза го беше погледнала многозначително с големите си, блестящи очи и му се беше усмихнала: „Беше хубаво, нали, Хари? И на мен ми беше по-добре от всеки друг път“. И замина.

Е, това беше то, си мислеше Хари с върховно облекчение. Какво преживяване! Кошмар! Слава Богу, че всичко мина и край.

Но много се лъжеше.

Същия ден, докато работеше в канцеларията върху заявките, телефонът иззвъня.

— Аз съм мис Селби — го информира хладен рязък глас. — Личната секретарка на мистър Коен. Обаждам ви се от Сан Франциско. Мистър Коен иска да се срещне с вас на 11, сряда, в три часа. Изпратила съм ви двупосочен самолетен билет. Ще го получите утре. Моля, бъдете точен — и връзката прекъсна.

Хари стоеше като стреснат. В редките случаи, в които извикваха някой управител на магазин при върховния шеф, винаги след това му показваха вратата. Дали дъртият копелдак е научил за него и Лайза? Обливаше се в пот и усилено мислеше. Ако го уволнят, какво щеше да прави. По дяволите, даже имаше дългове. Триста дяволи! Загази яко.

Докато стигна до Фриско и изкачи седемнайсетте етажа с експресния асансьор до разкошния кабинет на Сол Коен, Хари направо се разболя от притеснение.

Посрещна го секретарката мис Селби, за която вече беше чувал. Красива, висока, с дълги прави коси. Очите й приличаха на две стъклени топчета, а усмивката й можеше да смрази и ледник дори. Тя го заведе до вратата на кабинета, почука и я открехна.

Хари чу гневен глас, който опъна гръбначния му стълб. Сол Коен говореше по телефона, по-точно викаше с цяло гърло:

— Германия ли? Виж какво, Сам, стига си ми разправял врели-некипели! Тази партида е от Китай, много добре знам. Не си мисли, че можеш да ме будалкаш. Не ща никакви китайски боклуци! Ясно ли е?

Чу се оглушителен трясък. Сол Коен беше затворил телефона.

Мис Селби повдигна вежди и погледна Хари с безизразно лице:

— Можете да влизате.

Сол Коен беше дребен, пълен и плешив човек с голям гърбав нос. Малките му черни очи излъчваха типичния за големите шефове твърд поглед, който проникваше като лазерен лъч.

Докато прекоси огромния килим и стигна до бюрото с размери на билярдна маса, Хари вече се обливаше в студена пот, а коленете му ритмично се удряха едно в друго. Коен се облегна във високия си въртящ се стол и го погледна. Лицето му напомняше тъмна маска, без мимика и изражение. На Хари му се стори, че това е лице на мъртвец.

Изведнъж маската се разтегли в широка, лъчезарна усмивка и Коен се преобрази от безпощаден финансов магнат в сърдечен, дебел евреин, който би направил и на мравка път.

— Хари Луис, нали? — каза той и стана.

Хари зяпна срещу него. Внезапната промяна напълно го изкара от релсите.

— Д-да, сър.

— Седни, момчето ми. Преди всичко, дай да ти стисна ръката.

Смаяният Хари позволи на малката твърда ръка да сграбчи неговата, след което се свлече в стола срещу бюрото, който Коен му беше посочил.

— Значи ти си Хари Луис. — Коен го огледа усмихнат до уши и закима с глава. — Браво, браво! Това се казва хубаво момче. Знам аз, че Лайза разбира от тия работи. Сега, виж какво, Хари. Днес съм адски зает. Постоянно ми създават неприятности. В големия бизнес е така. Работиш като роб. Така че ще трябва да поговорим набързо. Един ден, като си взема отпуск, може да отидем някъде заедно тримата и да си прекараме приятно. Но сега, нали разбираш?!

Хари се беше вторачил в него и не помръдваше.

— Искаш ли пура? — попита Коен.

— Н-не, благодаря, сър.

— О’кей, Хари. И така… Какво ще кажеш да ти стана един тъст.

Хари си помисли: „Някой от нас е луд! Сигурно съм аз!“

— Изненадан ли си? Лайза не ти ли каза? — Коен се засмя. — Моето момиче те обича, ти също я обичаш, така че всичко е наред. Тя иска да се омъжи за тебе, а каквото тя поиска, обикновено това става. Той поклати печално глава. — Да ти призная, Хари, тя направо ме върти на пръста си. Но сега съм доволен, че иска да се омъжи, защото аз искам внуци. Знаеш ли, Хари, много обичам малки деца. Явно евреинът в мене се обажда. Освен това аз не съм вечен. Ще оставя всичко на Лайза, а след нея надявам се, на три, четири, дори пет момчета. Разбираш ли ме?

Хари седеше със зяпнала уста, напълно безсловесен. Капки пот се стичаха по лицето му, а сърцето биеше лудо.