Джеймс Чейс - С ухо на земята

На по-големите събирания Лайза винаги си слагаше Диамантите на Есмалди. Огърлицата караше другите жени да си скубят косите от завист. Като я гледаше Хари мислеше за това безобразно прахосничество на красота. Лайза нямаше нито лице, нито врат, за да носи това великолепно бижу. Затова Хари намрази огърлицата. Понякога се случваше на партито да е някоя о истинските хубавици на Парадайз Сити, а такива ги имаше много. Тогава на Хари му се приискваше да вземе огърлицата от мършавия врат на Лайза и да я окачи на тази хубавица. Беше сигурен, че ефектът би бил невероятен.

Работата в офиса, с петдесетте хиляди декара на Коен, не му се харесваше много. Самият офис беше доста приятен. Имаше си и собствен луксозен кабинет. Но продажбите или по-точно опитите за продажби на парцели земя отегчаваха Хари. Той не чувстваше хъс в тази търговия. Не му се занимаваше с разни карти и не беше много умел с клиентите, което ги правеше подозрителни.

Мразеше и секретарката си Хариет Бърнстейн. Коен му беше казал, че на практика тя движи целия бизнес и това беше така. Трийсет и осем годишна, ниска, дебела, спретната, с малък гърбав нос и мънистени, черни очички. Тенът на лицето й напомняше цвета на говеждата лой.

Още щом се запознаха, Хари разбра, че тя нито го харесва, нито му има доверие. Неговият чар отскачаше от нея като топка за тенис от стена. Беше ужасяващо делова. Още преди да е поискал някое писмо, папка или документ, тя му го беше донесла на бюрото. Знаеше наизуст кредитния баланс на всеки клиент. Знаеше на кого си заслужава да се даде работен обяд и на кого не. Беше ангажирала маса в Яхтклуба, която постоянно беше на разположение на Хари, и всяка сутрин щом отидеше в офиса, той намираше върху бюрото си подробно разписание на срещите си за деня — с кого ще обядва и всички необходими подробности за госта. Хари разбираше защо Коен харесва такива служители, но него самия това просто го задушаваше. Понякога идваше някой симпатичен клиент и на Хари му се приискваше да го заведе до един от чудесните крайбрежни ресторанти, вместо в снобския Яхтклуб, но нямаше нерви да разваля изрядното разписание на мис Бърнстейн.

Накратко, Хари не беше щастлив нито в работата, нито вкъщи. По едно време, преди да се ожени за Лайза, си мислеше, че тя може да се окаже ужасна кучка, но не беше така. Щом креватната гимнастика вървеше гладко, Лайза беше дори симпатична.

Бяха женени от две години, когато стана злополуката. През това време Хари беше понавлязъл по-дълбоко в бизнеса и беше продал около тридесет декара строителна площ. Цената беше висока и Сол беше доволен от него. Хари свикна с луксозния живот. Благодарение на него партитата на Лайза бяха смятани за най-хубавите в града. Тя самата не се харесваше много на гостите. Мъжете се отегчаваха от нея, а жените премного й завиждаха. Но всички без изключение харесваха Хари. Често събираха компании на яхтата. Хари се научи да се гмурка.

На това място Ал Барни млъкна.

— Аз го научих. Плъзгаше се като риба. Това, което искам да ти кажа, е, че на Хари животът не му се струваше чак толкова лош. Беше силен, здрав и успяваше да задоволява Лайза, а тя направо беше обезумяла от любов.

След малко протакане най-сетне успя да продаде един малък парцел на един англичанин, търсещ свое място под слънцето. Подписаха договора, стиснаха си ръцете и щом клиентът излезе, Хари се облегна доволен на стола си. Тъкмо реши, че ще изведе Лайза тази вечер да го отпразнуват, когато мис Бърнстейн влезе и нещо в пълното й лице накара Хари да замръзне. Обикновено беше суха и делова, но сега лицето й приличаше на телешка мас, изпусната на земята.

— Д-р Горли иска до говори с вас — каза тя с треперещ глас.

Д-р Горли беше домашният им лекар. Лайза обичаше докторите, затова постоянно си правеше контролни прегледи и настояваше Хари да прави същото.

Хари се вторачи в секретарката си.

— Д-р Горли ли?

— Случило се е нещастие — каза мис Бърнстейн и за ужас на Хари се разплака.

Той грабна слушалката. Лайза паднала от коня си. Някакво куче пресякло внезапно пътеката и конят отскочил рязко.

Тихият, погребален глас на доктора прокара ледена тръпка по гърба на Хари.

— Тя е тук в болницата, мистър Луис. Зле е. Бихте ли дошли веднага?

Злополуката осакати Лайза. Беше се ударила на камък и гръбнакът й беше счупен. Това я направи пълен инвалид. Животът на Хари отново се преобърна с главата надолу. Отначало той не можа да повярва на това, което докторът му каза. После му просветна, че повече няма да има креватни изпитания и скала му падна от гърба. После бе шокиран от мисълта, че Лайза няма да може повече никога да ходи. И накрая, доста по-късно разбра, че беше вързан с един инвалид за цял живот.