Джеймс Чейс - С ухо на земята

Когато на следващия ден, след интервюто с Коен, Хари си събираше нещата от тясната канцелария в магазина на самообслужване, вратата се отвори и влезе Лайза. Тя затвори и превъртя ключа. Приближи се до Хари и го погледна със сияещ тъмен поглед.

— Здравей, Хари — каза Лайза и се усмихна. — Изненадах ли те?

До този момент Хари вече беше решил. Той беше честно момче и понеже Лайза го беше купила, реши да й даде това, за което е платила.

Знаеше какво й трябва и беше решен да й го даде, дори и това почти да му коства живота. По целия път на връщане от Фриско мислеше какво да прави. Първо реши да си стегне куфара и да изчезне. После си помисли какво всъщност значи да си съпруг на толкова богата наследница. Везните натежаха силно в полза на Лайза. Но често, когато си лягаше вечер и се замислеше за това, което му предстои, на Хари пак му се приискваше да избяга, но не го направи.

И така, пред него стоеше тази дребна, непривлекателна, извънредно богата жена и Хари направи това, което се очакваше от него.

— Изненадан ли? — засмя се той. — Луд съм от радост. Придърпа я към себе си, плъзна ръцете си под роклята й и стисна с двете си ръце малките й мършави гърди. — Ще те направя щастлива, Лайза — каза той и я притисна силно до себе си.

Сол Коен дойде на сватбата. Имаше близо осемстотин гости, една от най-големите дандании, виждани в Парадайз Сити. Сол беше в страхотно настроение. Донесе сватбен подарък лично за булката — Огърлицата на Есмалди.

Тук Ал Барни спря и ме погледна с вдигнати вежди.

— Нали ти казах, че рано или късно ще стигна до огърлицата? А сега да ти разкажа за нея. Огърлицата на Есмалди принадлежала на един от ония южноамерикански диктатори, които винаги нагазват лука. Наложило му се бързо да бяга. Толкова бързо, че единственото, което могъл да вземе, била огърлицата на съпругата му, притежание на семейството от няколко поколения. Отишъл при Сол Коен и му я продал. Никой не знае колко точно е платил Коен за нея. Скътал я с намерение да я подари на Лайза за сватбата й. Огърлицата се състоеше от сто диаманта с големина на грахово зърно, в платинена обковка. Ако се съди по това, кое то пишат вестниците, цената й била около триста и петдесет хиляди долара.

Лайза си я беше сложила на сватбата, а после я заключи в нейния сейф „Райсън“ и заминаха на Бахамските острови за медения месец.

Цял месец бродиха по морето. През всичкото това време Хари й даваше това, за което си беше платила. Лайза направо го убиваше. Беше ненаситна. Имаше моменти, в които му се приискваше да скочи зад борда и да плува до брега, но не го направи.

Когато я обхващаше желание за секс, а то понякога я обхващаше два-три пъти на ден, тя го поглеждаше в очите и казваше: „Хари…“ Ставаше от сгъваемия стол и слизаше в кабината си, а Хари я следваше като овца на заколение.

Тя желаеше нещо, той го имаше и й го даваше. Да беше поне мъничко привлекателна, неведнъж си мислеше Хари. Но не, тя беше кокалеста и слаба, гърдите й приличаха на пържени яйца, а ребрата й се брояха. Добре поне, че имаше техника! Братко мили, каква техника имаше тя!

След две седмици Хари копнееше да слезе от яхтата. Ако проклетата яхта се беше блъснала в някой риф, щеше да е голяма радост за него. Но както всичко на този свят, и това мъчение свърши. Нанесоха се в новата си великолепна къща.

Там беше по-добре, защото Хари започна работа в офиса. Беше с Лайза само след шест вечерта, но и това стигаше. Откри, че има две неща, по които Лайза лудее: той да язди нея и тя да язди кон. Докато той беше в офиса, тя направо живееше върху коня. Имаше три чистокръвни жребци и беше постоянно из гората или галопираше по хиподрума сама или с други жени, като нея луди по конете.

Вечер обикновено имаха гости или ходеха на гости. Хари беше голям компаньон и го харесваха. Погледнато отвън, изглеждаше, че бракът върви много добре. Страшното за Хари идваше, когато си лягаха. Но той си изпълняваше стриктно задълженията.

Като изключим секса, иначе му беше изненадващо лесно да живее с Лайза. Но изпълнението на тези проклети креватни задължения му беше заседнало в гърлото.

Надяваше се, че Лайза ще се позасити и ще поохладнее към секса с течение на времето, но това не ставаше. Тя просто не се насищаше. Това влудяваше Хари. Понякога срещаше случайно някое от предишните си момичета и знаеше, че е достатъчно да отвърне на недвусмислено благосклонния и поглед, за да се наслади на някое хубаво тяло вместо тия хърбави форми на Лайза, но Хари беше честен и не го правеше. Знаеше цената на това, което получава, и беше напълно решен да не мами. Освен това беше така изтощен от Лайза, че не му се и приискваше да има някоя друга.