Джеймс Чейс - С ухо на земята

Щом чул новината, Сол Коен получил сърдечен удар. Издъхнал още преди високомерната мис Селби да докосне телефона за помощ.

Смъртта на Сол Коен хвърли Хари в паника. Лайза беше в полусъзнание в болницата, Сол — мъртъв и Хари си помисли, че ще му се наложи да управлява цялото кралство на Коен. Но скоро разбра, че Сол се е погрижил за всичко. Имаше си вицепрезидент, съвет на директорите, адвокати, очилати съветници — те поеха всичко.

Чак когато Лайза излезе от клиниката в инвалидната си количка, отвориха завещанието на Коен. Тя наследяваше всичко. Хари дори не беше споменат. И да беше жив Сол, за Хари щеше да е същото.

Но злополуката с Лайза промени живота му, и то много. Когато осъзна, че вече никога няма да спи с мъже и да язди коне, нещо се случи в главата и.

Хари винаги подозираше, че дълбоко в себе си тя е кучка и сега тази кучка излезе наяве.

От момента, в който тя се върна в къщата, животът на Хари се превърна в истински кошмар. Първият тревожен сигнал дойде, когато тя закри общата им сметка и я откри отново, но само на свое име.

— Татко е оставил всичко на мене — каза тя на Хари. — Аз ще движа нещата. Ти си имаш своите джобни пари, с останалите ще се занимавам аз.

Прекратиха всякакви празненства и гости. (На кого му е притрябвало да идва и да ме гледа в тая проклета инвалидна количка?)

Хари се опитваше да разсее тези нейни мрачни настроения, но безуспешно. (Да не мислиш, че ще забавлявам тук разните му луксозни курви, да можеш ти да им се увърташ. И виж какво, като стана дума за курви. Щом аз не мога да го правя вече, ти също няма да го нравиш! Ясно ли е? Предупреждавам те!)

Разстроен, Хари й говореше плахо:

— Не говори така, мила. Всичко това е толкова ужасно за мене, колкото и за тебе.

Тя го гледаше и пламъчета горяха в големите й очи.

— Трябва да е ужасно и за тебе, Хари, защото иначе изхвръкваш оттук веднага!

Двете години разкош бяха променили Хари, някак си го бяха размекнали. Мисълта, че може да изхвърчи от работата си, от красивата къща, от шефския си кабинет, го плашеше до смърт.

Но дълбоко в себе си съзнаваше, че ако пожелае да кръшне, лесно ще го направи, без Лайза да разбере. Скоро обаче разбра, че отвсякъде е обграден от шпиони. Мис Бърнстейн, Тото, японецът иконом, Хелгар, всички те го шпионираха постоянно.

Хелгар, медицинската сестра на Лайза, беше дълга, кокалеста върлина, около петдесет и пет годишна, с накъдрена коса, студени сиви очи и конска физиономия. Хари чувстваше, че тази жена го мрази и би му създала неприятности, ако й се удаде възможност. На свой ред и той я намрази.

През целия ден Лайза беше на телефона. Говореше с Фриско, банката, адвокатите си, подлудяваше мис Селби.

Хари беше доволен, като си помислеше, че тя се държи така гадно и отвратително с всички тия хора, не само с него. Но най-страшни бяха вечерите и почивните дни. Връщайки се от работа, той никога не знаеше в какво настроение ще я намери. Понякога биваше и нормална, макар и постоянно да се оплакваше, но повечето време да си с нея, беше истински ад.

Една вечер, след като Лайза разби телевизора с една статуетка и захвърли книгата си в другия край на стаята, Хари направи отчаяно предложение да организират парти.

— Ще ти подейства добре — каза той. — Не можеш да продължаваш така…

— Млъкни веднага! — изкрещя Лайза. — Не искам тия влечуги да ме съжаляват. Аз съм в затвор и ти също. Ако не ти харесва, върви по дяволите.

Така си живяха следващите няколко месеца. От време на време се случваше по нещо по-забележително. Веднъж например Хари си купи два летни костюма, понеже беше свикнал да си купува всички дрехи, които му харесваха. Плати с чек от общата сметка, понеже беше забравил, че е закрита вече. Сцената, която се развихри след това, го убеди за сетен път, че Лайза не е с всичкия си.

Като се прибра вкъщи след цял ден в офиса, Лайза захвърли сметките в лицето му и изкрещя:

— Плати си ги сам! Имаш си пари! Как смееш да ги препращаш на моите сметки.

В сметката на Хари не беше останало много. Двадесет хиляди на година изглеждаха много на пръв поглед. Но разходите за цигари, питиета, газ за колата, тлъстите бакшиши в Яхтклуба и всички други инцидентни разходи, които се налагат на един богат мъж, бяха изпразнили сметката. На шивача явно трябваше да плати следващия месец от следващия чек, който му пращаха съветниците.

Понякога Лайза беше трогателно тъжна. Когато се отървеше от Хелгар и останеше сама в просторната си, богато обзаведена спалня. В такива моменти тя позволяваше на Хари да я утешава, а той, бидейки все така честен, даваше всичко от себе си, за да го постигне. Понякога й се приискваше той да отключи сейфа „Райсън“ и да й даде Огърлицата на Есмалди. Слагаше си я, закарваше количката си пред огледалото и след като се видеше, заплакваше горчиво. Плачът й беше сърцераздирателен и Хари дълбоко й съчувстваше.