Джеймс Чейс - С ухо на земята

Накрая, след като минаха два ужасни месеца, Хари пое риска от евентуално ново избухване и предложи да се качат на яхтата и да се махнат от къщата за известно време. За негова изненада Лайза се съгласи веднага. Беше й омръзнало до смърт да се самосъжалява. Набрал смелост, Хари предложи да вземат и някои от най-близките си приятели. Много внимателно подбра предложенията — три жени, привлекателни като зъболекарски бормашини, и техните мъже, живеещи само заради конете. Лайза отново се съгласи.

Пътешествието беше успешно. Няколко дни след завръщането им Лайза каза на Хари, че ще организира парти. В края на краищата кой го е грижа, че тя е в инвалидна количка, като може да се напие с прекрасните питиета и да яде чудесната храна, която е сервирана. Така че, по дяволите, защо не!

Нормалният ритъм на живота бавно се възстановяваше, но Хари трябваше да бъде много внимателен. Беше като да живееш с бомба със закъснител под мишница. По време на събиранията той не се делеше от инвалидния стол на Лайза. Трябваше да е неотклонно до нея, иначе рискуваше нервен припадък вкъщи след партито. След шест месеца монашески живот сексуалният глад започна да измъчва Хари до смърт, но той се бореше. Знаеше, че това ще му навлече най-голямата беля. Освен това не виждаше по какъв начин би могъл дори да си наеме проститутка. Нямаше никаква възможност. Тръгваше в десет сутринта за офиса и знаеше, че шпионката мис Бърнстейн ще телефонира на Лайза, ако закъснее дори само половин час. Обедната му почивка беше заета от обеди с клиенти. Прибираше се в шест следобед. Останалата част от вечерта прекарваше с Лайза, докато тя си легне в десет и половина. После беше свободен, но знаеше, че Хелгар и Тото дебнат навсякъде и нямаше как да се измъкне.

Освен всичко това, той не познаваше жена в Парадайз Сити, заради която си струва де се рискува този охолен живот. И така, Хари стискаше зъби и пазеше въздържание.

Така продължи още два месеца и изведнъж му се отдаде една възможност. Лайза беше поканила няколко гости и между тях беше Джек Инглиш. Той също като Хари беше женен за богата жена и много внимаваше да не обърка конците. Инглиш беше симпатичен и скромен. Лайза го харесваше. На външност не беше нещо особено, висок, слаб, с кучешка физиономия, но приятен. Внезапно той се обърна към Лайза:

— Знаеш ли какво? Хари е взел да напълнява. Проблемът е, че не спортува. Търся си партньор за голф. Не смяташ ли, че Хари трябва да свали малко от тия тлъстини?

Лайза се поколеба за няколко секунди, през които сърцето на Хари беше спряло да бие. Тя беше в добро настроение.

— Искаш ли пак да играеш голф, Хари? — попита тя.

Той престорено поклати глава.

— Не… не. Когато не съм на работа, искам да прекарвам времето си с тебе.

Това беше точно на място. Лайза се обърна към Инглиш.

— Настоявам Хари да играе. Наистина си прав. Ще му се отрази добре.

И така, беше решено Хари да играе голф с Джек Инглиш всяка неделя сутрин. Когато се срещнаха за пръв път в Голфклуба, Инглиш каза:

— Слушай, братле. Аз не играя голф. Ти си ми алиби, разбираш ли. Имам си едно маце, за което трябва да се погрижа.

Хари отвърна изненадан:

— А аз какво да правя?

Инглиш се ухили:

— Можеш да играеш двойка с някой. Нали си приятел. Ще ти върна услугата, когато поискаш.

Хари игра по двойки, докато Инглиш открадва няколко часа със своето момиче. Тогава Хари разбра, че му се отдава възможност да се измъква, но му трябваше преди всичко момиче.

Една вечер, след като се беше върнал от офиса, самата Лайза му помогна да намери това, което търсеше. Самата Лайза го заведе на мястото.

Хари беше прекарал тежък ден в офиса. Нищо не вървеше както трябва. Съзнаваше, че ако е по-напорист продавач, то богатият клиент от Тексас щеше да му е вързан в кърпа. Но в последния момент високият и сух джентълмен поклати глава и каза, че трябва да размисли още малко. Сделката, която се изплъзна на Хари, беше за триста хиляди долара.

Недоволен от себе си, Хари се прибра вкъщи и излезе на терасата, където Лайза седеше в инвалидната си количка. Беше се загледала към великолепната градина, където тримата градинари китайци изглеждаха много заети с работа, но всъщност не вършеха нищо особено. Щом Хари забеляза мрачното й изражение, сърцето му се сви. Очевидно беше в лошо настроение.

Като се наведе да я целуне, тя махна с ръка.

— Не ме докосвай!

Хари въздъхна и седна близо до нея.

— Лош ден ли имаше, мила?