Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Карам някак… Но мисля, че не си заслужава да говорим за това.

— Добре. Искаш ли кафе?

— Вижте какво, мис Коен — започна уверено Хари, чувствайки, че това е моментът да защити честта си на кавалер. — Вие сте моя гостенка тази вечер. Нека сме наясно с това. Кажете вие искате ли кафе?

Тя раздвижи нетърпеливо раменете си.

— Не бъдете глупак — каза с брутална откровеност. — Всичко отива в сметката на татко. Аз само подписвам, той плаща. Като знам колко изкарваш, не вярвам да можеш да платиш тази сметка. Искаш ли кафе?

Размисляйки по-късно, Хари стигна до заключението, че именно този беше съкрушителният момент, в който той трябваше или да й удари един шамар, или да хвърли на масата стоте долара, които имаше, и да си тръгне. Но Хари не беше такъв човек. Той се поколеба малко и включи отново чара си.

— Ами добре, благодаря. Не знаех. С удоволствие бих изпил едно кафе.

Това беше краят на Хари Луис. Пиха кафе и коняк, говориха за най-новите романи, най-новите плочи, най-новите филми. Той през цялото време усещаше как големите черни очи се плъзгаха по широките му рамене, оглеждаха чувствените ръце и изучаваха лицето му.

Изведнъж тя извика оберкелнера и поиска сметката. Прегледа я внимателно, дори събра наум цифрите, и подписа, след което остави десетдоларова банкнота върху таблата. Келнерът се отблагодари за щедрия бакшиш, като ги изпрати с поклон до земята. Хари забеляза това брутално разточителство и го възненавидя.

Отидоха до колата. Хари каза, че отдавна не е хапвал толкова добре, и й благодари. Лайза не каза нищо. Качи се в колата, запали мотора и щом Хари седна до нея, потегли по крайбрежния път към пясъчните дюни.

— Не знам дали знаеш, но това шосе свършва ей там в пясъците — каза неловко Хари.

— Знам — каза тя.

Хари не беше чак толкова глупав и разбра, че вечерта не е свършила още. Той изведнъж осъзна, че Лайза Коен, дъщерята на неговия шеф, му е хвърлила око и от тази мисъл по гърба му изби студена пот. Защото преди всичко тя съвсем не беше негов тип. Тя беше от тия жени, които Хари дори не поглеждаше. Той обичаше неговите момичета да имат големи гърди и тесни, стегнати дупета. Това момиче нямаше нито фасада, нито задни части. Просто беше кльощава. Освен това беше дъщеря на Сол Коен. Ако Хари легне с нея и Коен разбере, Хари веднага ще изхвърчи от работа.

Лайза паркира под една групичка палмови дървета. Те обграждаха малък отрязък от сребрист пясък, който, както беше огрян от лунната светлина, приличаше на прясно измита улица. Морето поплискваше съвсем наблизо.

Тя излезе от колата и тръгна по твърдия пясък. Хари с разтуптяно сърце я последва. Искаше му се да извика за помощ. Тя седна под палмовите дървета, а той застана до нея. Лайза погледна нагоре към него и каза нетърпеливо:

— Хайде да се любим.

След половин час напълно изтощен, Хари погледна голямата бяла луна. Чувстваше се така, като че ли беше въртян в центрофуга. Никога през целия му сексуален живот не му се беше случвало подобно нещо. Да се любиш с Лайза, беше като да се любиш с дива свиня. Хари се отврати от този потресаващ сеанс. Когато се чукаше с някое момиче, той обичаше сам да ръководи нещата, да регулира темпото и така нататък. Но този път нямаше възможност за никаква инициатива, единствено трябваше да задоволява дивата страст на Лайза.

— Дай ми една цигара — каза тя. Беше си дръпнала роклята надолу и кротко лежеше до него. Докато й палеше цигарата, Хари с изненада видя в светлината на запалката колко успокоена беше сега. Остротата на чертите и се беше смекчила. Гледаше го усмихната, с добри очи, и дори, въпреки големия нос, изглеждаше красива.

Хари не знаеше какво да каже, още се чувстваше разбит на парчета и не й каза нищо. Просто лежеше до нея, докато тя си изпуши цигарата и я изгаси в пясъка.

— Трябва да се връщам. Ще си помислят, че ми се е случило нещо лошо. — Тя стана и прекоси пясъка по посока към колата. Хари я последва. Едва влачеше краката си. Никога не се беше чувствал така изцеден. Щом тя се плъзна под волана, а той се отпусна тежко на другата седалка, последва въпросът:

— Хубаво ли ти беше?

Хари можеше да каже, че е било просто ад, но се сети за работата си. За нищо на света не искаше това, което се случи, да се повтори отново, но си помисли, че в края на краищата тя скоро ще си отиде и затова спокойно излъга: „По-хубаво от всякога“.

Тя кимна, включи скоростите и подкара колата обратно по крайбрежното шосе към светлините на Ситито.