Джеймс Чейс - С ухо на земята

Все пак си остана почтен човек, а беше и твърде съзнателен, така че се трудеше съвестно за своята заплата, между другото пет пъти по-голяма отколкото би могъл да му дава кой да е английски граф. За да изкарва тази висока надница, трябваше да се жертва и да издържа вулгарността и безвкусицата на мисис Лоуенстейн, пискливия й глас, фриволните й дрехи и ужасните й приятели.

За щастие всяка година мисис Лоуенстейн ходеше в една медицинска клиника, където прочистваха основно тялото й отвън и отвътре. После се връщаше във великолепната си къща и започваше да яде и пие с подновен ентусиазъм. Бейнс чакаше с нетърпение този свой месец, когато оставаше в къщата съвсем сам. Другите от персонала вземаха отпуските си по това време. Всичко беше покрито с бяло платно против праха и Бейнс обитаваше щастлив и спокоен само своето апартаментче на най-горния етаж, състоящо се от спалня, всекидневна, баня и кухненски бокс. Беше заклет телеман. Прекарваше почти цялото си свободно време вторачен в синия екран.

Една сутрин, около единайсет и половина, точно когато с много любов и внимание приготвяше обяда си, на външната врата се звънна.

Бейнс беше по риза, но както винаги безукорно спретната и чиста. Нисък, набит, с розово лице. Рядката му коса имаше снежнобял цвят. Сините очи допълваха съвършения образ на един истински английски иконом. Той сбърчи вежди, спря газта, облече си фрака и слезе с асансьора до входната врата. Тъмнокосо, строго облечено момиче стоеше на парадното стълбище. Носеше синя рокля с бяла якичка и ръкавели и масивни слънчеви очила. Лъскавата й черна коса образуваше прилепнала каска на хубавата й глава.

Перуката и роклята напълно преобразиха Джилда в сериозна, делова жена.

— Аз съм от фирмата „Ефикасно почистване на килими“ — каза тя и подаде на Бейнс визитка, с която естествено Аби ги беше снабдил.

Бейнс прочете визитката с аристократично повдигнати вежди.

— Сигурно нещо грешите — започна той.

— Мисис Лоуенстейн телефонира от клиниката — обясни Джилда. — Мисис Лоуенстейн е пожелала да направим оценка за евентуалното почистване на килимите в главната гостна и в нейната спалня.

Бейнс не се учуди, защото мисис Лоуенстейн постоянно ползваше телефона, докато беше в клиниката. Много пъти се беше случвало, докато се наслаждава на някой телевизионен сериал, телефонът да иззвъни и да му се наложи да слуша хленченето на мисис Лоуенстейн, хвърляйки по едно око към телевизора.

— Да, разбирам — каза той и отвори широко входната врата. — Какво трябва да направите?

— Бих желала да видя двата килима. Трябва и да ги премеря.

На Бейнс му харесваше това момиче. Беше спретната и сериозна, а той обичаше това. Покани я вътре и я наблюдаваше, докато тя мереше килима с ролетка. После я заведе горе в спалнята на мисис Лоуенстейн. Всички мебели в огромната стая бяха покрити с бели чаршафи.

Джилда премери килима, затвори тетрадката си и попита:

— Мисис Лоуенстейн няма да е вкъщи няколко дни, така ли?

— Мадам няма да се върне най-малко още три седмици — каза Бейнс и си допълни наум: „Слава Богу!“

— Значи разполагаме с много време. — Джилда се усмихна лъчезарно. — Ние ще изпратим нашата преценка за почистването на килимите и ако тя се съгласи с нея, ще ви информираме кога ще дойдем да ги вземем. Удобно ли ви е така?

Доволен от добрите й маниери, Бейнс каза, че ще му е съвсем удобно. Докато я съпровождаше с асансьора надолу, тя попита:

— Съвсем сам ли сте тук?

— Да — каза Бейнс с въздишка на облекчение. — Останалите от персонала са във ваканция.

— Сигурно обичате спокойствието — каза Джилда, излизайки от асансьора. — Предполагам, че е много приятно да останеш сам за малко, особено в такава красива къща.

Бейнс изпита топло чувство към нея.

— Истинско удоволствие. — Той отвори външната врата. — Човек никога не се чувства самотен с телевизора си.

— Любител ли сте? — Джилда се обърна и го погледна през слънчевите си очила. — Аз също. Когато се прибера вкъщи, го пускам и съм с него, докато си легна. Довиждане.

Бейнс я наблюдаваше как слиза по стълбите към белия опел. Тогава се сети, че вечерята му е на печката, затвори външната врата, пусна резето и се качи с асансьора до покоите си.

Същата нощ Джони и Джилда проникнаха в къщата. Джилда с лекота достигна първия етаж. Джони стоеше под лунната светлина и гледаше как тя се изкачва по външната стена на къщата като по стълби. Пусна отгоре въже с възли, по което Джони се изкачи при нея на балкона. Вече му беше описала ключалката на прозореца и той си беше взел нужните инструменти, за да я отвори.