Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Не пия. — Той съблече куртката, окачи я на гърба на един стол и седна.

— Да поговорим за работата. Стар… Полковника ми каза основното. А сега подробностите.

Марта стовари туловището си на един стол близо до неговия. Облегна се и веднага заопипва около себе си за шоколадовите бонбони. Хари си придърпа един стол до нея. Джилда пристегна предизвикателно халата си и остана до парапета.

Джони я погледна:

— Мис Риголето няма ли да участва? — попита той.

— Разбира се. Ела да седнеш тук, Джилда — каза Марта, потупвайки с длан един стол до себе си.

— Вие си шушукайте… Аз ще поплувам — каза Джилда и без да поглежда към Джони, напусна терасата.

Ал Барни пресуши поредната си бира и започна нетърпеливо да почуква с празната чаша по масата, докато барманът не му донесе следващата.

— Много ожаднявам от това приказване — каза той, улавяйки моя поглед. — Засърбява ме гърлото.

Казах, че го разбирам.

— А сега, мистър, ми се ще да ви осветля като как й дойде на Марта идеята за този голям обир — каза Ал след една дълга глътка бира. — Преди около осем години тя ръководела една малка банда от опитни крадци на бижута — всичко трима. Акциите им били малки и недотам добре организирани. Появила се една стара крава, която всяка вечер ходела в Маями Казино, отрупана с бижута. Марта просто не издържала на изкушението. Организирала нападение. Момчетата грабнали плячката, а после Марта ураган я понесъл. Това, което тя не знаела, било, че бижутата са застраховани от Нешънъл Фиделити, Калифорния, а това е най-сигурната и най-упоритата застрахователна компания в целите Щати. Там има един тип на име Мадокс, който е шеф на отдел „Изплащане застраховки“. За него са ми казвали, че да изплати застраховка, било като да изгуби литър от собствената си кръв. Да си имаш работа с Мадокс, било като да си имаш работа с пепелянка.

Единият от нападателите нямал един пръст и жертвата на обира, вместо да си глътне граматиката от страх, взела, че забелязала точно това. Мадокс притежавал досиета на повечето от крадците на бижута по света — малки и големи, всякакви. Трябвало само да натисне няколко бутона и ето ти я картата на Джо Салик. На хората на Мадокс им били нужни три дни да пипнат Салик. После добре го пообработили. Да, без грешка са по тоя въпрос. Хората на Мадокс работят грубичко. Джо проговорил и Марта, докато се огледа, била зад решетките.

Делила килията с една жена на средна възраст, която излежавала присъда за злоупотреба. Май че Хети се казвала и била много приказлива. Преди затвора тя работила за Алан Фрисби, застрахователен агент в Парадайз Сити. Фрисби представяше всички най-големи застрахователни компании в страната. Ако искаш да застраховаш нещо важно, просто отиваш при Фрисби и той ти казва безпристрастно коя компания е най-подходяща в твоя случай, къде са най-изгодни условията и веднага ти урежда формалностите. Въртеше стабилен и процъфтяващ бизнес.

И така Хети, говорела, Марта слушала и от това, което чула, разбрала как може да организира големия обир. Тя получила от Хети вътрешна информация, която била поверителна. Тази информация я вдъхновила да разработи този план, който, както тя си мислела, щял да й осигури преобилно ядене до края на живота.

Ал млъкна за малко, за да намести по-удобно огромното си тяло, и попита:

— Следите ли, мистър?

Казах, че следя.

Вила „Белевю“ се намираше на Лендсдайн Авеню, една от най-снобските улици в Парадайз Сити. Беше стегната, кокетна и суперлуксозна къща, тип ранчо, с четири спални, четири бани, просторна всекидневна, луксозна кухня, помещение за прислугата, голяма тераса и гараж за четири коли. Каменно стълбище водеше от терасата към малък и живописен частен плаж, оборудван с душове, съблекални и коктейл бар. Собственикът Джак Карсън, заможен борсов агент от Ню Йорк, беше закупил това място като инвестиция. Даваше го под наем заедно с цялото обзавеждане за 1500 долара на месец. След един доста тежък пазарлък Марта я нае за 1300 долара и се уговори за три месеца. Високата цена я вбеси, но тя знаеше добре, че за да задвижи тази работа, която беше намислила, трябваше да си създаде подходящ за случая и мястото тил, включително и подходящ адрес.

Един ден, след като Джони се беше присъединил към триото, кадилакът потегли от Плаца Хотел на път за Парадайз Сити. Джони, в униформа, седеше зад волана, до него беше Фло, чернокожата икономка, която съпровождаше Марта през последните три години Фло — висока, слаба негърка, някога беше ловка крадла, специалистка по магазините. Но след като ченгетата я хванаха веднъж, и тя, като Марта, беше решила, че никога, за нищо на света няма да отиде отново „на топло“. Двете с Марта добре се разбираха. Фло никога не задаваше въпроси. Разбираше, че нещо се върши, но не искаше нищо повече да знае. Нейната работа беше да приготвя и сервира храната на Марта и останалите, да почиства вилата и да си прибира стоте долара на седмица, които Марта й плащаше.