Джеймс Чейс - С ухо на земята

Хари си представи за миг как Таня се промъква в спалнята на Лайза и стоварва бронзовата статуетка върху беззащитното лице на спящата жена. От тази картина го побиха тръпки. Никога вече нямаше да може да докосне Таня. Но нямаше сили да я предаде на полицията. Не, най-добре беше да продължи да играе ролята на разбит от мъка съпруг, да се качи на яхтата и да отплува надалече от това място. Защо трябва да го е грижа за някакъв си престъпник, рецидивист.

Тъкмо се канеше да става, когато един слънчев лъч се промъкна през процепа на полуспуснатите завеси и се заби в пода, точно там, където беше Огърлицата на Есмалди. Диамантите трепнаха и оживяха като горещи звезди. Целите се обляха в ярка бяла светлина, която заслепи очите на Хари. Той се вгледа в огърлицата и се замисли. В музея ще я сложат под едно стъкло да я изяждат с очи и да зяпат с уста срещу й тълпите досадни туристи. Тя ще бъде страхотна атракция, като се знае, че е принадлежала на най-богатата жена в света, която при това е била жестоко убита. Това бижу беше застраховано за триста и петдесет хиляди долара. Хари се поколеба за момент какво да направи. Колко глупаво бе наистина да даде на музея тази невероятна огърлица. По-добре триста и петдесет хиляди долара. Таня няма да посмее да каже нищо. Най-добре щеше да е да се отърве от огърлицата. Да, разбира се. Щеше да е глупост от негова страна да не си прибере парите от застраховката. Ще хвърли огърлицата в морето и готово. Той се пресегна и я вдигна от пода с несигурна ръка. Не му и мина през ума, че сега притежава двеста милиона и може да купи колкото си иска огърлици, и хубави, и скъпи не по-малко от Огърлицата на Есмалди.

Единственото, за което мислеше в момента, беше това, че имаше възможност да вземе парите от застраховката и щеше да го направи.

Пусна огърлицата в джоба си и стана. Докато вървеше към вратата, внезапно чу изтрополяване. Това беше звук от нещо тежко, падащо на земята.

Изведнъж го обхвана паника. Да не би да е дошла полицията? Или някой се е промъкнал в апартамента? Не, не беше нищо такова. Звукът идваше от спалнята, където беше Таня. Какво ли правеше тя? Тогава Хари чу един немного силен звук, от който косата на тила му настръхна. Това беше странно гърлено изпъшкване.

Той се спусна презглава по коридора и отвори рязко вратата на спалнята. Спря за миг на прага. Таня лежеше до леглото, с лице към пода.

— Таня?

Тя направи едва забележимо движение. Хари се спусна към нея, хвана я за раменете и я обърна. Тя се просна отпуснато по гръб. От тялото й стърчеше дървената дръжка на един кухненски нож.

— Таня!

Клепачите й се повдигнаха и тя го погледна, после очите й се замъглиха и останаха неподвижни завинаги. Той хвана дръжката на ножа и го издърпа от тялото й. Веднага рукна силна струя кръв, която обля ръцете и обувките му. Хари се дръпна назад.

Тези замъглени, невиждащи очи му говореха, че тя е мъртва. Тресейки се цял, той пусна ножа на пода. Видя, че кръв има и по ръкавите, и по цялото му сако.

Единственото, което му идваше в главата, беше да се махне от това място, да избяга далече. Той избърса набързо ръце в носната си кърпа, хвърли я и напусна апартамента.

Стийв Хармас, който наблюдаваше изхода, видя излизащия Хари, целия в кървави петна, измъкна се бързо от колата си и тръгна към него.

— Ей, ти!

Хари го погледна с широко отворени очи, огледа се и побягна. Но в паниката си се насочи в най-лошата посока. Втурна се да пресече оживената магистрала. Една движеща се бързо кола нямаше никакъв шанс да го избегне и връхлетя върху му с над седемдесет мили в час. Хари излетя високо във въздуха и когато падна на платното, следващата кола го прегази.

Това беше краят на Хари Луис.

Ал Барни допи бирата, постави чашата върху масата и въздъхна доволно.

— И така, господине, това е всичко. Знаете ли, стана късно. Време е за вечерята ми.

— А какво стана с бандата? — попитах аз.

Той повдигна месестите си рамене.

— Още са на топло. Чух, че Марта била свалила шестдесет фунта.

— А Джони?

— Не можаха да му лепнат обвинението в убийство. Като намериха Огърлицата на Есмалди в джоба на Хари, предположиха, че Хари и Таня са убили Лайза и после са се скарали за огърлицата. Накрая решиха, че той е убил Таня и тъкмо се е измъквал с огърлицата, когато го блъсна колата. От цялата работа най-много спечели Мадокс. Беше много доволен. Джони го осъдиха на пет години затвор.

— А Джилда?

— Нея на две години. Сигурно всеки момент ще излезе.