Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Има ли нещо, което да не е наред? — попита той притеснено, но тя вече беше затворила.

Той почти не беше спал последните три нощи. Мислеше постоянно за нея и копнееше за допира на красивото й тяло.

Сестра Хелгар си беше отишла с обещанието, дадено от Хари, че щом се изпълни завещанието, ще й даде десет хиляди долара като отплата за службата й. Тя прие това обещание с едно мълчаливо кимване с глава, като гледаше Хари с неприкрита антипатия. Той се радваше да се отърве от нея. Беше направил постъпки за продаване на къщата. Предупреди Тото и останалите, че ще има промени. Подразни го безразличният начин, по който реагираха. Тото му съобщи на своя развален английски, че ще напусне в края на седмицата, защото е получил изгодно предложение. В неговия поглед също се четеше враждебност.

В пълно неведение за това, че е следен от Стийв Хармас, Хари пристигна в апартамента няколко минути след три часа. При всяко негово пристигане досега Таня отваряше широко вратата и се хвърляше на врата му, но този път никой не се отзова на позвъняването му. Той се намръщи и чудейки се дали тя въобще е там, отвори вратата със собствения си ключ.

— Таня?

Чу гласа й от спалнята.

— Тук съм.

Хари затвори външната врата, прекоси всекидневната, мина по късия коридор и отвори вратата на спалнята.

Таня седеше пред огледалото, облечена в бял халат и си пилеше ноктите.

Когато Хари влезе, тя го погледна с безизразно лице.

— Здравей, Хари.

О, Боже, помисли си той, тя все още е разстроена. А той така я желаеше. Искаше му се да я обладае и да почувства нейния пламенен отклик на неговото любене. Но от изражението на черните бадемови очи разбра, че това няма да му се случи. Едно конфузно раздразнение премина през съзнанието му.

— Нещо не е наред? — попита и затвори вратата.

Таня гледаше в друга посока.

— Искаш ли да се любим? — попита тя с тих, равен глас.

— Таня, какво има?

— Искаш ли да се любим? — повтори тя.

За миг се изкуши да я хвърли в леглото и да направи с нея това, което дни наред мечтаеше да направи, но успя да обуздае страстта си.

— Да не мислиш, че само това ме интересува? Таня, та аз те обичам! Какво има?

Той седна на рамката на леглото, като не откъсваше поглед от нея.

— Обичаш ме, така ли? ТИ обичаш МЕНЕ? — Тя остави пиличката за нокти, стана и отвори вратата. — Искам да поговоря с тебе. — Излезе от стаята и тръгна бавно към всекидневната. Ръцете й висяха отпуснати до тялото.

Сега пък какво ли има, помисли си Хари с раздразнение. Беше го яд, че е допуснал тя да излезе от спалнята. Успееше ли да я прегърне и легнеха ли веднъж в леглото, той беше сигурен, че можеше да я размекне. Но сега край, беше изпуснал шанса си.

Трябваше да я последва във всекидневната. Таня беше седнала в дълбок фотьойл и се загръщаше плътно в халата си.

— Моля те, седни. — Тя му посочи един стол на голямо разстояние от своя.

— За какво е всичко това, Таня? — каза Хари, но седна покорно. Вече не успяваше да прикрие нотката на раздразнение в гласа си.

— Искам да поговорим за нас двамата, Хари. Каза ми, че ако се ожениш за мене, ще изгубиш парите на жена си.

„Това ли било“ — помисли си Хари. — „Мислех, че съм преодолял вече тази досадна пречка“.

— Да, скъпа — каза той. — Няма никакъв изход. Но ще имам страшно много пари. Въпреки всичко ще бъдем щастливи. Мога да ти осигуря всичко, каквото, пожелаеш. Всяко твое желание ще бъде изпълнявано. — Хари опита да се усмихне.

— Но ти ми обеща, че ако си свободен, ще се ожениш за мене.

Прииска му се да й изкрещи в лицето: „Нима си мислиш, че ти или коя да е друга жена си заслужава такава жертва — двеста милиона долара! Толкова ли си глупава?“ Хари се овладя и не каза нищо.

Таня не откъсваше поглед от него. Две едри сълзи се търколиха по гладките й копринени страни.

— Тя ме предупреждаваше… Но аз не й повярвах.

— Гласът й звучеше несигурно.

Хари настръхна. Кръвта му се смрази за миг.

— Какво говориш? Тя? Кого имаш предвид?

Таня избърса леко сълзите си само с един пръст.

— Таня! Какво криеш? — Хари скочи на крака и застана до нея. — Престани, моля те! Аз те обичам. Имам нужда от теб. Желая те силно. Защо се държиш по този начин?

Тя вдигна черните си блестящи очи към него и Хари беше поразен от бездънното отчаяние в тези блестящи черни очи.

— Ти не знаеш какво е любов. Тя ми каза за това, предупреди ме.

Хари вдигна и разтърси ръце, изразявайки раздразнението си. После се върна и седна обратно на стола.