Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Ваша ли е? — излая Хес.

Джони гледаше втренчено огърлицата и кръвта се отдръпваше от лицето му. Съвсем беше забравил за нея. Беше я взел от Аби като глоба за нечестния бизнес и я държеше, както каза на Марта, за черни дни. Той се възстанови бързо от шока, но все пак недостатъчно бързо. Хес го наблюдаваше внимателно и забеляза как лицето му пребледня рязко, преди отново да стане безизразно и спокойно.

— Не знам нищо за това — каза Джони, осъзнавайки ясно, че гласът му звучи дрезгаво. Той си прочисти гърлото и продължи. — Вие сте ми я подхвърлили.

— Кажи това на съдията! — подигравателно рече Хес. — Загази яко, копеленце такова!

Сега Джони се беше съвзел напълно, но разбираше, че е малко късно.

— Нагласили сте всичко това — каза той. — Подхвърлили сте ми я, защото не можете да докажете по друг начин.

— Да видим какво ще каже Плюската — каза Хес, взе перлената огърлица от полицая, мина покрай Джони и отиде на терасата. Пусна огърлицата на масичката пред Марта.

— Виж това тук — каза той. — Така. Знаем, че не си я убила ти. Но ако не се изясни всичко, ако не си напълно чиста, ще изпереш пешкира за съучастничество и ще влезеш на топло за много, много дълго време.

Марта позна огърлицата. Дебелото й лице се разтресе като пача.

— Той го направи. Тоя кръвожаден кучи син! — извика истерично тя. — Аз не знаех нищо. Той се опита да ни измами. Отишъл е там, убил я е и е взел Огърлицата на Есмалди. Ние не знаехме нищо! Кълна се!

— Престани! — изкрещя Джилда и се спусна към нея. — Престани! Ужасна бабичка! Той не го е направил!

Двама полицаи я задържаха от двете страни.

Джони излезе на терасата. Ридаейки, Джилда се опита да отиде при него, но не й позволиха.

— О, Джони, Джони! Знаех си аз!

Марта и Хенри влязоха в първата полицейска кола. Джилда, която все още плачеше, влезе във втората, с нея беше и Фло — слугинята. Джони, с белезници на ръцете, заедно с Хес бяха в третата.

Марта цяла се тресеше, сложи ръка между дланта и лакътя на Хенри за опора. Хенри помръдна устни едва-едва.

— Носиш ли онова хапче?

Марта поклати отрицателно глава. Хенри повдигна рамене и избута ръката й. Той внезапно се усъмни дали, ако тя все пак носеше хапчето, той щеше да го изпие. Вероятно не. Беше нужна много смелост да сложиш така хладнокръвно край на живота си, а на неговата възраст Хенри вече не беше много смел.

Ал Барни даде сигнал с повдигане на вежди и барманът Сам донесе още една халба бира, това беше седемнайсетата бира на Ал, откакто бяха седнали.

— И така, господине — поде отново той, след като се освежи с първата дълга глътка. Изтри уста с обратното на ръката си.

— За да разберете интрижката по-нататък, трябва да въведа на сцената още една личност — областният прокурор Феликс Уорън. Както ви казах, господине, аз винаги държа едно ухо на земята и от нещата, които съм подочул оттук-оттам за този Феликс Уорън, стигнах до заключението, че в целия град не бихте могли да намерите по-безмилостен и амбициозен кучи син от него. Но знаете ли какво ще ви кажа. Аз като гледам всички тия богати подлеци, които живеят тук, пръскат пари наляво и надясно, демонстрират разкош и се държат като че са богове, чудно ми е как Уорън ги водеше за носа, защото точно това правеше скапаното копеле, ще ме извините за израза.

Ал се отпусна на стола си и продължи:

— Джони извади много лош късмет, защото този Уорън беше един от малкото лични приятели на Лайза. А, не че я обичаше или нещо такова, и дума да не става. Но той гледаше да е гъст с тия, дето държат големите пари. Щом нейното убийство гръмна в заглавията на всички вестници, той даде пресконференция и каза на репортерите, които го мразеха и в червата, че нямало да остави необърнат камък, за да хване убиеца й. Точно така противно го казал — необърнат камък нямало да остави. Тоя въздух под налягане Уорън, естествено, направил толкова впечатление на репортерите, колкото ще направи буца тесто на тухлена стена. Той нямаше никаква репутация. Мандатът му беше към края си. Дотук не беше направил нищо, заради което да гласуват отново за него, така че видя в убийството на Лайза Луис безценен шанс да организира едно ефектно съдебно шоу и да спечели необходимите гласоподаватели.

Той — Феликс Уорън, капитан Таръл и помощник-областния адвокат бяха седнали около обширното бюро на Уорън.

Тази среща се осъществяваше три дни след арестуването на бандата. През това време хората на Таръл бяха работили упорито и сега той беше донесъл на Уорън стегнат и добре обоснован доклад по случая.