Джеймс Чейс - С ухо на земята

Уорън беше масивен оплешивяващ мъжага с воднисти светли очи. След като прочете доклада, той каза едно „м-м“, после го остави със замах на бюрото си и се облегна доволен на креслото.

— В ръцете ни е! — обяви той.

Таръл го погледна въпросително.

— Те са ни в ръцете, що се отнася до обирите на Лоуенстейн и Джаксън, но не и за убийството на г-жа Луис. Господин областен адвокат, винаги съм имал чувството, че тези случаи нямат връзка или поне не са дело на един и същ извършител.

Уорън подскочи като ужилен от пчела и погледна войнствено Таръл.

— Какво искате да кажете с това? Разбира се, че Робинс я е убил! Няма съмнение в това.

— На пръв поглед изглежда така — заобяснява търпеливо Таръл, — но не може да се докаже в съда. Нека погледнем фактите: Робинс е работил при „Райсън“. Той е агресивен, склонен към насилие. Има досие. Но има и алиби. Твърди, че е прекарал тази нощ, в която е убита г-жа Луис, с една жена. Ние я разпитахме. Била заговорила Робинс в ресторанта, за да му поиска огънче, както твърди тя. Каза, че си поговорили, после излезли заедно от ресторанта и според нейните думи, се разделили на паркинга. Но аз съм сигурен, че тя лъже. Налага й се да поддържа версията на Робинс до момента, в който излизат заедно, защото не е глупава и се досеща, че ще намерим поне двадесет свидетели, които са я видели да говори с Робинс в ресторанта. Но никой не я е видял как е потеглила с колата си, така че никой не може да каже дали Робинс е тръгнал с нея или не. Тази жена има лоша репутация. Щом възрастният й съпруг замине за Ню Йорк, което се случвало поне по веднъж всеки месец, тя се хвърляла в леглото с първия срещнат мъж.

Охраненото лице на Уорън стана бледомораво, преди да изригне в креслива тирада, навеждайки се напред през бюрото си.

— Да не сте посмели да говорите такива неща за мисис Хелън Буут! Трябва да ви кажа, че мисис Буут е моя лична приятелка и гадостите, които току-що изрекохте за нея, могат да се смятат за лична клевета, от което можете да изгубите поста си. Дължа да ви съобщя, че мисис Буут е прекрасна жена, и аз бях смаян и засрамен, когато разбрах, че сте пращали ваш човек да й задава такива въпроси. Това е позорен факт и аз съм просто изумен, как човек с вашия опит е могъл дори да допусне мисълта за такова цинично, отвратително алиби. Да, точно така — цинично и освен това недоказано алиби.

Таръл беше объркан. Той знаеше, че Хелън Буут е нимфоманка, но щом е приятелка на областния прокурор, на капитана щеше да му се наложи да изиграе картите си много внимателно.

— Предадох ви само каквото ми е докладвано — каза той, настоявайки кротко на своето.

— Значи това, което ви е докладвано, е гадна лъжа! — извика гърлено Уорън и удари с юмрук по бюрото си. — Погледни тоя тук що за човек е! Жесток и опасен! Излежавал е присъда за нападение над полицай. Женкар! Касоразбивач! Аз ще го осъдя за това убийство, дори и това да е последното, което ще направя.

— Но как? — попита Таръл. — Ако го бяхме хванали с Огърлицата на Есмалди, щяхме да имаме доказателство, но тя е изчезнала. Проверили сме всеки банков сейф в града, проверихме навсякъде — огърлицата я няма.

— Не ме интересува огърлицата — каза Уорън. — Може да я е пратил по пощата. Навсякъде може да е. Мисис Луис се е съпротивлявала. От какво друго може да са тези драскотини по ръцете му. Той се е опитал да изгори ризата, но вашите хора са намерили достатъчно остатъци, за да се докаже, че кръвната група съвпада с тази на мисис Луис.

— Но съвпада и с неговата собствена — отбеляза Таръл.

Уорън се облегна в креслото си и погледна накриво Таръл. Изкривеният му поглед беше изпитателен и враждебен.

— Ти да не би да се трудиш да оправдаеш тоя мръсник, Таръл? Като те слушам, така ми се струва.

Таръл беше твърде опитен, за да се притесни от такава забележка, но все пак си отправи наум предупреждение, че трябва да действа внимателно.

— Не. Но ви предупреждавам, господин Областен прокурор, че с доказателствата, които имаме против Робинс, няма да успеем да подкрепим пред съда едно обвинение в убийство.

Уорън погали брадичката си със своята месеста, розова ръка и се усмихна. Това беше една зловеща усмивка.

— Това е ваше мнение. Трябва да ви напомня, че аз отговарям за това дело. Аз ще го докажа. Искам да разпитам тази жена… Плюската. Още сега. Доведете я тук в кабинета ми.

След малко повече от половин час една полицайка с издължено и остро лице въведе Марта в импозантния кабинет на Уорън. Той щракна с пръсти на полицайката и я прати да изчака навън.