Джеймс Чейс - С ухо на земята

Когато тя излезе, Уорън се обърна към Марта, която стоеше пред него и се тресеше като огромно желе. Имаше червени кръгове около очите от продължителен плач и беше гладна като вълк. Трите дена, които беше прекарала в килията, карайки само на отвратителната затворническа храна, я бяха деморализирали повече от всичко друго.

Уорън я огледа внимателно. Той мразеше дебелите жени. Марта му се стори направо противна за гледане, но той си сложи великолепната усмивка, която ползваше в съдебната зала, и й посочи любезно стол.

— Госпожа Плюска? Седнете.

Той си взе една пура от кутия, направена от кедрово дърво и отряза края й със златен резец за пури.

Марта се строполи на стола. Малките й блестящи от сълзи очи шареха наоколо като очите на мишка, хваната в капан.

Като си запали пурата, Уорън каза:

— Разгледах вашето досие — той потупа лекичко някакви листове пред себе си само с един пръст, чийто нокът беше красиво оформен. — Пет години за обир на бижута. А сега и това… — Той се облегна назад и погледна изпитателно Марта. — Госпожо Плюска, трябва да ви кажа, че съдът ще бъде много повлиян от вашето досие. Аз мога да поискам за вас присъда от десет години.

Уорън издуха едно миризливо тютюнево облаче, което го обгърна като нежна пелена.

— Но аз мога да повлияя на съда да бъде по-снизходителен към вас. — Той посочи Марта със върха на пурата си. — Когато са ви арестували, вие сте казала, че Робинс е убил г-жа Луис. Честно казано, това е единственото, което ме интересува. Искам да осъдя този мъж за това убийство. Ако сте готова да свидетелствате против него, мога да ви обещая, че ще получите тригодишна присъда, вместо десетгодишна, която е реалната. Разбира се, решението ще си вземете сама. Готова ли сте да станете свидетел на обвинението?

Марта не се поколеба и миг.

— Да.

Стийв Хармас влезе в стаята на Пати Шоу, влачейки крака, и й се усмихна лъчезарно.

— Какво ще кажеш за тена ми, маце? Ако не бях този стабилен, женен мъж, който съм, щях да се хвърля и да те разцелувам.

— Радвам се, че би го направил — каза Пати, — но ако много ти се целува, влез в бърлогата и разцелувай мечката. — Тя извъртя красивите си очи по посока на кабинета.

Хармас повдигна вежди и рамене.

— Не си го слагай на сърцето, Пати, душице. Ще ми направиш ли една услуга? Хванахме се на бас с Макс миналата седмица, колко си висока. Стани за малко да видя.

Пати се изкикоти.

— О, знам го тоя номер! Ще стана и ще бъда ощипана по задника. Я влизай при Мадокс!

— Мис Шоу, както виждам, добила сте ценен жизнен опит напоследък! — каза Хармас, преструвайки се на изненадан. — Дори и не ми е хрумвала подобна мисъл.

— Влизай в кабинета и се хващай на работа.

Хармас направи тъжна гримаса и влезе в кабинета.

Погледът на Мадокс изведнъж го прониза като стрела.

— Намери ли огърлицата?

Хармас се сгъна на стола за посетители, доколкото му бе възможно за неговия ръст.

— Не.

— Какво, по дяволите, става? — запита Мадокс. — Получих вече иска. Нали ти казах…

Хармас го спря с ръка, извади един пощенски плик от джоба си и му го подаде през бюрото.

— Виж това първо, после ще говорим.

Мърморейки под носа си, Мадокс прочете доклада на Хармас, като през цялото време ровеше косата си с една ръка. После запали нова цигара от фаса на старата и се облегна назад.

— Изобщо не ми пука кой е убил Лайза Луис — каза той. — Интересува ме само Огърлицата на Есмалди. Трябва да я намерим. Луис е имал роман с някаква виетнамка. Вие с Таръл предполагате, че той е организирал убийството на жена си. Това не става. Смятате, че огърлицата е у Луис. И това не става. Връщай се веднага в Парадайз Сити. Вземи толкова хора, колкото са ти нужни. Няма да откъсвате очи от Луис и от неговата виетнамка също! Това е единственият ни шанс да намерим огърлицата. Ако ми се наложи да изплатя тази застраховка, много лошо ще пострадат задниците на всички тук, включително и твоя, ясен ли съм?

— Абсолютно — каза Хармас. — Разчитай на мене.

Като излезе от кабинета на Мадокс, Хармас хвана Пати точно в момента, когато се беше навела над някакво чекмедже с папки. Резкият й писък накара Мадокс да вдигне глава и да намръщи вежди.

Преди Пати да успее да намери нещо достатъчно тежко, за да го хвърли по него, Хармас беше на половината път до асансьора.

Три дни след срещата им във Виетнамския ресторант, Хари се обади на Таня и я попита може ли да се срещнат.

— Да — каза Таня, — в апартамента в три часа. — В гласа й прозвучаха метални нотки и това разтревожи Хари.