Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Да не си се побъркала? — Гласът му беше станал рязък и ядосан. — Тя, тя! За кого, по дяволите, ми говориш?

— За твоята съпруга — каза спокойно Таня.

Кръвта нахлу буйно в главата на Хари.

— Но как така? — Той се облегна на стола си, с ръце на коленете и изкривено от гняв лице.

— Тя знаеше за нас, Хари. — Таня притискаше силно гърба си в облегалката и гледаше надолу към треперещите си ръце. — Тя беше наела човек да те следи. Всеки път, когато сме се срещали в ресторанта или тук, той я е информирал. Онази сутрин, преди да заминеш за Фриско, тя дойде при мене.

Хари се отпусна на стола си безкрайно заинтригуван.

— Лайза дойде при тебе?

— Да. Нейният шофьор, японецът, буташе количката й. Дойде в ресторанта и говорихме в уединеното салонче, където се срещаме двамата с тебе. Каза ми, че знаела за нашата връзка. Знаеше, че си излизал през нощта, за да се срещаш с мене. Знаеше всичко за нас. Толкова се разтревожих за тебе. Помислих си, че ще стана причина тя да се разведе с теб и ти ще загубиш всичките й пари. Не знаех какво да й кажа, но се оказа, че нямало причини да се страхувам за това! Тя ми каза, че никога няма да те притежавам истински. Седеше в своя инвалиден стол и ме гледаше втренчено. Тогава ми каза: „Ти не познаваш моя съпруг така добре, както аз. Той никога не ме е обичал. Той е неспособен да обича. Всъщност обича само парите“.

— Не вярвам и дума от това — каза Хари. Лицето му беше станало бяло като платно. — Измисляш си всичко това!

Таня изтри още една сълза от бузата си с обратното на ръката.

— Моля те, изслушай ме и ми вярвай. Жена ти седеше срещу мен, с онова нейно измъчено, грозно лице, и ме пронизваше с гневния си поглед. После ми каза, че смятала да се самоубие, защото не можела да издържа пламъка, който я изгарял отвътре. Точно така каза: пламък, който я изгарял отвътре. Щом не можела да прави секс с тебе, не искала да живее повече. Аз можех да я разбера и дори ми стана жал за нея, но тя не искаше съчувствие. Тя ме мразеше. „Никога няма да се ожениш за него, жълта курво“. Така ми каза. „Аз ще променя завещанието си така, че той няма да получи нищо, ако се ожени за тебе. И доколкото го познавам, той няма да го направи“.

Таня млъкна за няколко секунди, през които гледаше ръцете си.

— Тогава не знаех, че ме лъже. Чак когато ти ми каза, разбрах, че вече е била променила завещанието. Ако знаех, нямаше да го направя.

Хари почувства устата си напълно суха.

— Да го направиш ли? Какво да направиш?

Таня махна отчаяно с ръка.

— Разбери ме, Хари, аз взех да си мисля дали това, което тя ми каза за тебе, е вярно. След като тя си отиде, мислих много. Възможността да избираш между мен и парите и да избереш парите беше недопустима за мене. Не можех да повярвам. Толкова силно желаех да живея с теб като твоя съпруга.

— Боже мой, какво искаш да ми кажеш? — пресипнало прозвуча гласът на Хари.

— Беше ужасно лесно — продължи Таня. — Реших да спася нашето бъдеще. Тя ми беше казала, че ще се самоубие. Страдаше и не искаше да живее. Знаех къде е ключът за задната врата.

— Боже Господи! Нима искаш да ми кажеш, че ти си я убила? — Сърцето на Хари се блъскаше неистово в гърдите му.

Тя го погледна с очи като замъглено стъкло.

— Разбира се. Умря бързо. Въобще не се събуди.

Вече излизах от стаята, когато се сетих за огърлицата. Стори ми се толкова ужасно такава красива огърлица да стои в музей. Знаех как да отворя сейфа и го отворих без проблеми. Таня стана и мина през цялата стая, докато Хари я гледаше вцепенен. Отвори едно чекмедже и извади оттам Огърлицата на Есмалди. Занесе я и я пусна на пода до краката на Хари.

— Като си я сложа и се погледна в огледалото — заговори отново Таня, — не виждам себе си, а само нея, с гърбавия й нос и изпитото лице, как ме гледа и подигравателно ми се усмихва. Сгреших, като я взех. Сгреших и като я убих, защото тя беше права за тебе, Хари. Сега те моля да си отиваш. Вземи огърлицата. Надявам се да си щастлив с твоите пари.

Тя излезе от стаята, без да го погледне. Хари я чу как мина по коридора влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.

Беше изгубил представа от колко време седи неподвижен и неспособен да предприеме каквото и да е. Дали да каже на полицията? Знаеше, че някакъв мъж е арестуван по обвинение в убийството на Лайза. Или да остави нещата както са? Дали да не се качи на яхтата, да отплува далече и никога повече да не се завърне в Парадайз Сити? Това му се стори най-доброто разрешение. Имаше толкова много пари, можеше да направи каквото пожелае, да живее, където си поиска.