Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Това все още не е доказателство — каза Хармас.

— Вярно. Остава да ни се усмихне късметът. Получих разрешително за обиск. Ще отидем веднага и ще обърнем вилата с главата надолу. С малко късмет трябва да намерим все нещичко, с което да ги уличим.

— Ами ако не намерите нищо?

— Имаме достатъчно улики да арестуваме Робинс. Ще го докараме тук и ще го обработим. Може и да се огъне.

— Нещо против да дойда и аз?

— Разбира се, че не, заповядай! Ще ни бъде приятно.

Хармас последва Таръл към изхода, където чакаха Хес, Бейглър и Ленски. Шестима униформени полицаи вече се бяха настанили в една кола на полицейския паркинг.

Джони плуваше в широк кръг около Джилда. Тя се беше отпуснала по гръб във водата и лениво движеше само дланите на ръцете си, за да пази равновесие. Беше зареяла поглед в ясното синьо небе и усещаше как топлите слънчеви лъчи галят лицето й.

Джони се приближи към нея и се изправи във водата. Усещайки погледа му, тя се обърна към него и му се усмихна.

Бяха прекарали заедно една чудесна нощ. Първия път той я облада брутално и й причини болка. Но по-късно, в малките сутрешни часове, когато на хоризонта се появи червената дъга на слънцето, те се любиха така, както тя се надяваше, че могат да го правят двамата. Неговите бавни и нежни тласъци й причиняваха точно тази наслада, която тя винаги беше мечтала да усети от секса, но до този момент не беше преживяла с никой мъж. След като свършиха, Джони я прегърна с такава нежност и топлота, че Джилда едва повярва на очите си.

И сега, докато плуваха заедно, тя беше уверена в себе си, сигурна, че е постъпила правилно, като се е отдала на Джони. Погледът в очите му беше нов и съвсем различен, когато отвърна на нейната усмивка и каза:

— Хайде да се връщаме! Има два часа до вечеря. Искам те.

Тя постави мократа си ръка на рамото му.

— Аз също.

Плуваха бавно един до друг и когато достигнаха брега, тръгнаха хванати за ръка. Мокрият бял бански се беше прилепил плътно до тялото на Джилда и като я погледна, на Джони му се прииска да я сграбчи още тук и да я люби върху горещия пясък. Той стисна силно и болезнено ръката й. Но тази малка болка беше сладостна за Джилда, която прочете мислите му и отвърна, като на свой ред стисна неговата ръка.

— Хайде, по-бързо — каза тя и като се откъсна от него, затича нагоре по стълбите, потръсквайки мократа си коса, и се изкачи на терасата. Там спря рязко и сърцето й подскочи в гърдите, защото на бамбуковите столове, с лице към Марта бяха седнали четирима мъже. Зад тях стояха петима полицаи. Те бяха облегнати небрежно на перилата на терасата, но си личеше, че бяха нащрек. Джони я докосна по гърба и тя почти подскочи. Той я отмести внимателно настрана и излезе на терасата. Отиде до Марта, която приличаше на огромна купчина безжизнена плът, с поглед на уплашен заек, вторачен в капитан Таръл.

— Какво става? — попита спокойно Джони.

Добивайки кураж от поведението на Джони, Хенри се обади:

— Има някаква грешка. Тези господа са от полицията. — Той ги посочи с костеливата си, старческа ръка.

— Вие сте Джони Робинс? — попита Таръл и стана.

— Да, така се казвам — отговори Джони с тих и спокоен глас.

— Имаме сериозни причини да смятаме, че вие лично, както и останалите тук, сте замесени в обирите на бижута в домовете на Джаксън и Лоуенстейн, а също и в убийството на мисис Луис. Имаме разрешение за обиск. Имате ли да кажете нещо.

Джони отиде и взе хавлиената кърпа, която беше прехвърлена на гърба на един стол и започна да попива водата от тялото си.

— Нямам представа за какво говорите. Както каза Полковника, сигурно имате някаква грешка.

Таръл погледна Джилда, която стоеше вцепенена, с бяло като тебешир лице.

— Вие имате ли да кажете нещо?

Джилда се опита с всички сили да овладее паниката си.

— Н-не.

Хес излезе на терасата, идвайки от вътрешността на вилата. Триумфален блясък светеше в суровите му очи. Посочи Джони с дебелия си показалец.

— Твоята стая ли е третата отляво по коридора?

Студена пот изби по гърба на Джони.

— Да. И какво?

— Ела с мене. Искам нещо да ти покажа.

Вече не като преди, а притеснен и малко изплашен, Джони тръгна след Хес. Прекосиха голямата всекидневна, минаха по коридора и влязоха в неговата спалня.

— Оставих я, както я намерих — каза Хес. — Сега ще кажеш, че никога не си я виждал.

Един полицай с волево изражение на лицето държеше едно от саката на Джони и извади от джоба му троен наниз перли.