Джеймс Чейс - С ухо на земята

Таръл почеса брадичката си със замислен вид и каза.

— Ще пратя двама от моите хора на мястото да ги наблюдават.

Хармас поклати отрицателно глава.

— По-добре не избързвай, шефе. Ще се обадя на Мадокс. Той познава цялата гилдия крадци на бижута така добре, както ти пръстите на ръката си. Мисис Шели била много пълна. И Фрисби, и Хакет ми казаха, че тя била най-дебелата жена, която някога са виждали. Нека първо чуем какво ще каже Мадокс.

— Обади му се! — Таръл посочи телефона.

След пет минути Хармас успя да се свърже с Мадокс.

— Имам една голяма дебелана между заподозрените — каза Хармас в слушалката. — Ще свърши ли работа? Едра и много, ама много дебела жена, около петдесет и пет годишна, руса. Движи се с един мъж, който се представя като Полковник Шели. Прилича на дърт щъркел, с южняшки дрехи и маниери.

— Това се Лоената Плюска и Джеси Графа — прекъсна го Мадокс. — Ха, ами да. Това е точно в стила на оная дърта крава! Ще ти пратя няколко снимки, Стийв. Чакай самолета в три часа! Добра работа си свършил.

— Нямаме кьораво доказателство обаче — каза Хармас.

— Ами намерете някое! — излая Мадокс и затвори телефона.

Хармас трепна от резкия звук, после остави слушалката и каза на Таръл.

— Познава ги. Ще прати снимките им със самолета в три. — Той предаде цялата информация, която беше чул от Мадокс. — Най-добре да почакаме, докато получим снимките.

— Но дори и със снимките, няма да имаме доказателства — отбеляза Таръл.

— Какво стана с моята идея да се вземат отпечатъци от генератора.

— Чакам резултатите. Там е пълно с всякакви отпечатъци. Пратихме ги във Вашингтон. Очаквам всеки момент да се обадят. — Таръл взе слушалката и набра номера на Хес. — Фред? Има ли новини от Вашингтон?

— Няма, шефе. Казаха, че щом открият нещо, веднага ще се обадят.

Таръл промърмори разбиращо и затвори.

— Налага се да чакаме.

— Хармас бавно се изправи.

— Ще взема да поразгледам вашия град до три часа и като получа снимките, ще дойда отново тук. Така добре ли е?

— Да, става — каза Таръл.

Сутринта на Стийв Хармас мина доста бързо. Той се върна в хотела да си облече банския костюм и слезе на плажа. Обичаше да се отдава на пълна почивка. Ако Мадокс го видеше отнякъде как е полегнал блажено под слънчевия чадър и наблюдава момичетата в оскъдните бански костюми, които се забавляват във водата, ако само зърнеше тази сцена, Мадокс щеше да получи инфаркт. Хармас се чувстваше щастлив. Инстинктът му подсказваше, че съвсем скоро ще разплете този случай, така че не виждаше причини да се напряга. Запозна се и побъбри с една весела русокоса хубавица. После обядваха заедно. Отношенията бяха съвсем платонически, макар че Хармас усети колко лесно биха могли да престанат да бъдат такива. Достатъчен щеше да бъде и съвсем малък намек от негова страна, но тъй като беше покорно верен на своята любима съпруга, той се въздържа да го направи.

На аерогарата пристигна точно когато самолетът от Фриско докосна пистата. Стюардесата му връчи плика със снимките. Хармас го прие и отдели малко време невинно да пофлиртува с нея. Хубавите момичета бяха неговата слабост, но все пак доста добре контролирана слабост.

От аерогарата се качи в колата си и отиде направо в офиса на „Сейфове Райсън“. Показа на Хакет двете снимки, които, щом ги зърна, веднага ги позна.

— Да, те са. Кои са тези хора?

— Според Мадокс тя е Мазната Плюска, а той е Джеси Графа. И двамата били опитни крадци на бижута.

— Значи вие смятате, че те са се добрали до моя архив?

— По всичко личи!

Хакет вдигна безпомощно ръце.

— Моите шефове много ще ме похвалят.

— Не се ядосвай! На всеки може да се случи.

Следващия, когото Хармас посети, беше Алан Фрисби. Той също идентифицира снимките. Доволен от себе си, Стийв подкара към Дирекцията на полицията. Хвърли снимките на бюрото пред Таръл и каза:

— Ето ги. И Хакет, и Фрисби ги разпознаха. Сега остава да намерим някакви доказателства против тях.

— Мисля, че намерих нещо. Искри на задоволство проблясваха в очите на Таръл.

— Току-що ни се обадиха от Вашингтон. Отпечатъците върху генератора принадлежат на някой си Джони Робинс. — После той разказа накратко биографията на Джони и заключи: — Склонен към насилие. Говорих с хората от „Рентакар Херц“. Те казаха, че опелът е бил откаран от мъж, отговарящ на описанието на Робинс. Говорих и с агента по недвижимото имущество, който е дал под наем вилата на семейство Шели. Той даде същото описание на техния шофьор.