Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Мадокс има същите подозрения — каза Хармас. — Поръча ми да се занимая с Хари Луис, съпругът на убитата.

— Ние се занимаваме доста стабилно с него — каза тихо Таръл. — Двама мои хора, много добри, ровят там. Бижутата, взети от мисис Лоуенстейн и мисис Джаксън, могат да бъдат развалени на части, но Огърлицата на Есмалди ще изгуби половината си цена, ако се разбие на части. И все си мисля дали все пак обира у Луис не трябва да се разглежда отделно от останалите.

Хармас се протегна, потискайки прозявката си.

— Да, това е идея… Добре, шефе, имах дълъг ден. Трябва да почина. Аз съм в хотел „Плаца“, ако имате нужда от мене. Ще държим връзка.

Но като излезе от полицейския участък, Хармас не подкара към хотела, а към дома на Алан Фрисби, защото знаеше, че по това време не би могъл да го намери в офиса.

Като местен представител на застрахователната компания Нешънъл Фиделити, Фрисби се зарадва да приеме Хармас в дома си. След като го представи на своята съпруга Джанет и на седемгодишните си синове близнаци, двамата излязоха на терасата и седнаха. Тъмнокосата и симпатична Джанет каза, че ще сложи близнаците да си легнат, след което ще вечерят заедно на терасата.

Докато тя се занимаваше с момчетата, Хармас и Фрисби обсъдиха обирите.

— Това е работа на много добре организирана банда — каза Хармас. — Интересно ми е как са разбрали къде да търсят бижутата. Подготвителната им работа е перфектна. Знаели са, че мисис Лоуенстейн е в клиника, иначе момичето не би посмяло да отиде в къщата и да твърди, че мисис Лоуенстейн е поискала оценка на килимите. Същото е и у мисис Джаксън.

— Можели са да прочетат информацията в тукашното жълто вестниче — каза Фрисби.

— Имам едно предположение, че са събрали информация от представителството на „Райсън“ и от тебе също, без вие да разберете. Искам от тебе да ми дадеш имената на всички, които са посещавали офиса ти през последните четири седмици.

— Нищо по-лесно от това. Ние водим дневник с данните на всеки, който идва при нас. Но мисля, че само си губиш времето с това.

Хармас се засмя.

— Мадокс би бил щастлив да чуе тази забележка. Той все мърмори, че аз не правя нищо друго, освен да си губя времето.

Хари Луис седеше неподвижен в кабинета си. Вслушваше се в тътена от стъпките на служителите от Погребалното бюро и всеки път потреперваше. След малко последва продължителна тишина и той си представи как през това време те повдигат обезобразения труп от леглото и го слагат в ковчега. Той стисна юмруци, но не можа да почувства никаква жалост към Лайза. Тя го беше обрекла да живее винаги сам. Единственото, което му беше оставила, бяха пари, много пари.

Чу трополенето на множество крака, когато сваляха ковчега надолу, напрегнатия шепот, с който си разменяха предупреждения, докато маневрираха през острата чупка на стълбището, и накрая чу изтракването на вратата, когато затвориха катафалката.

Така, сега вече я няма, помисли си той и посегна за чашата си. Пиеше непрекъснато, откакто беше се върнал в тази огромна луксозна къща, чийто собственик сега беше самият той. Чу как катафалката се отдалечава. Сега беше се освободил от нея и в същото време не беше свободен. Ще трябва да се отърве от тази къща. Не можеше да продължава да живее тук. И от прислугата трябва да се отърве също. Трябва да си изгради свой собствен нов живот.

Ами Таня! Дали тя ще приеме ролята на любовница? Той добре си спомняше какво му беше казала: „Ако нещо се случи с нея, ще се ожениш ли за мене?“ Хари прокара ръка през лицето си. Трябва да бъде много внимателен, когато й обяснява ситуацията. С огромното богатство, с което неочаквано се сдоби, той би могъл да й осигури абсолютно всичко, което тя поиска, с изключение на брак и позиции в обществото на Парадайз Сити. Той знаеше за себе си, че няма да се осмели да живее открито в грях с нея. Яхтклубът, Английският клуб, всички тези ограничени богаташи, с които отсега нататък ще общува, не биха възприели факта, че той живее с виетнамка келнерка, независимо от това колко са му парите.

Облегна се на креслото и се замисли. Може би беше по-добре, че няма възможност да се ожени за Таня. Той желаеше да се събира с приятелите на Лайза. Освен това Таня беше виетнамка все пак… Не, може би е за добро. Но не можеше да понесе мисълта, че ще я изгуби. Тя беше влязла в кръвта му като някой вирус. Надяваше се да й обясни тактично и тя да го разбере.

Хари си погледна часовника. Беше минало осем часа. Реши да отиде до ресторант „Сайгон“. Не беше обядвал. Въпреки това не беше гладен, но искаше да поговори с Таня. Трябваше да говори с нея.