Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Не виждам как бихме могли да използваме описанието на момичето засега. Поне знаем, че има младо момиче в бандата. Том, искам да говориш с всички агенти за даване на имоти под наем, да разбереш дали в последния месец е давана под наем някоя вила и наемателите да са група от хора, между които има и момиче на около 25 години. Това е стреляне напосоки, но може и да улучим нещо. Искам също няколко наши хора да проверят всички хотели. Искам списък на хората, които не са идвали преди в Парадайз Сити. В хотелите трябва да знаят дали са от редовните. Да се проверят регистрационните книги.

Ленски стана от стола.

— О’кей, шефе — каза той и излезе, като остави Таръл и Бейглър в стаята.

Никой от четиримата не помръдна, докато не чуха колата на Аби да се отдалечава. Джони си взе цигара. Той току-що беше разказал на Аби, че бил ходил в казиното предишната вечер и бил изгубил пет хиляди долара от неговите пари. Аби знаеше, че това е лъжа, но нямаше как да не се престори, че вярва. Искаше колкото е възможно по-бързо да си върне колкото е възможно повече от своите пари и да изчезне от вилата. Беше си тръгнал с деветдесет и пет хиляди долара и беше предоволен, че е успял да закръгли такава сума.

— Хайде да не се отчайваме! — каза тихо Джони. — Нека да видим колко пари ни останаха. У мене са петте хиляди на Аби. — Погледна Хенри. — А ти, Полковник?

Хенри се поколеба за миг, после повдигна старите си провиснали рамене.

— Пет хиляди.

— Джилда?

— Аз ли? Двадесет долара. — Тя махна безпомощно с ръка.

— Плюско, на тебе какво ти остана?

— Смееш да ме наричаш Плюска. Ти, мръсен убиец! Ще ти прережа гърлото!

— Остави гърлото ми сега и кажи колко са ти останали?

Лицето на Марта стана лилаво.

— Виж какво, копеле с копеле такова, аз финансирах целия план. Вече съм похарчила пет хиляди долара по него. И какво спечелихме — нищо. И знаеш ли защо? Защото аз бях толкова глупава да се вържа с хладнокръвен убиец като тебе.

— Не съм ти искал коментарите! — каза тихо Джони. — Питам те колко пари са ти останали?

— Никакви! Каквото ми е останало, то си е мое!

Джони повдигна рамене.

— Добре. Значи нямаш нищо, стара и алчна лъжкиня. И така имаме поне пет хиляди и кадилака. Аз ще го продам и ще взема около четири хиляди. Ще можем да живеем с тия пари двете седмици и даже ще ни останат. Той посочи куфарчето на масата.

— А да не забравяме, че у нас са бижутата.

— Да не си полудял? — разкрещя се Марта и плесна върху масата с дебелите си длани. — Не чу ли какво каза оня плъх? Тая стока е динамит.

Джони я погледна с присмехулен поглед.

— Да, сега наистина е динамит. Но след около две години няма да бъде. Нещата ще се уталожат дотогава и ще можем да я продадем. Трябва да изчакаме. След две години ще си получим нашето.

Хенри кимна одобрително.

— Прав е, Марта. След по-малко от две години аз бих могъл да продам тези неща на Милкес в Ню Йорк. Той ще ги вземе. Вероятно за не повече от четвърт от реалната им цена, но все пак четвърт е по-добре от нищо.

Марта въздъхна дълбоко. Огромните й гърди направиха бавно движение нагоре и надолу. После попита:

— А сега какво ще ги правим?

— Аз ще ги скрия в сейф на летището — каза Джони. — Ще отида там още сега. После ще продам кадилака. Опела ще го задържим. Но преди да правим каквото и да било, трябва да разчистим тук. Моята риза трябва да се махне, а също и роклята, и перуката на Джилда. Досега ченгетата са разбрали всичко за „Ефикасно почистване на килими“. Хайде! — Той се обърна към Джилда. — Ще ги запалим в скарата навън.

След час от окървавената риза на Хари, перуката, престилката и слънчевите очила на Джилда беше останала само пенел в градинската скара за пържоли. Джони взе куфарчето и се обърна към Хенри и Марта.

— Успокойте се. Сега ще скътам това и ще се отърва от кадито. — Погледна Джилда. — Искаш ли да дойдеш с мене?

Тя кимна с глава и го последва към кадилака.

Когато той подкара по крайбрежното шосе, Джилда каза:

— Знаех си, че всичко това е прекалено хубаво, за да е истина. Беше прекалено лесно. Знаех си аз.

Джони й хвърли бегъл поглед и повдигна рамене.

— Нищо не е изгубено. Няма да вземем чак толкова много пари, но ако сме търпеливи, все пак ще спечелим достатъчно.

— Имаш предвид достатъчно за твоя гараж?

— Точно така.

— За какво друго да мисля? Искам да имам този гараж и ще го имам.

Джилда сведе поглед към ръцете си.

— Марта и Хенри не те интересуват, нали?