Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Чакам те от сума време! — излая гръмко той и се облегна на стола си. — Десет часът е вече! Не ти ли се случва да поработиш понякога?

Хармас сгъна дългото си тяло на един стол и запали цигара.

— Поработих до два часа тая нощ върху онова досадно разследване — случая Джонсън. Жена ми настоя да поспя малко.

Мадокс изсумтя недоволно. Тъй като беше смятан за най-добрия и опитен експерт по исковете в застрахователния бизнес и се стараеше да не изгуби тези позиции, Мадокс държеше доста изкъсо следователите си, макар и да не можеше да стресне кой знае колко Хармас, който пък от своя страна беше известен като най-добрия следовател в бизнеса и освен това гледаше на живота достатъчно леко и безгрижно, за да се стегне от някакво си началство.

— Видя ли това?

Мадокс подхвърли на Хармас един телекс.

— Сега пък какво се е случило?

— Прочети го.

Хармас прочете телекса от Алан Фрисби, техният агент в Парадайз Сити. Докато го четеше, той бавно се облегна назад. Небрежната му, почти сънена физиономия се промени и придоби изражение на енергична бдителност.

— Направо не е за вярване! — възкликна и пусна телекса на бюрото. — Диамантите на Есмалди! Как, по дяволите, са успели да ги извадят от сейф „Райсън“?

— Успели са! — Мадокс се усмихна горчиво. — И това ще ми струва триста и петдесет хиляди, освен ако ги намерим, разбира се. Искам да заминеш за там още сега. Това е добре изчислен и хитро измислен обир. Отворен е не един, а цели три сейфа „Райсън“. За нас не са важни обирите на Лоуенстейн и Джаксън. Те не са застраховани при нас. Интересуват ни дотолкова, доколкото се включват в целия организиран обир. Първо поговори с Хакет. Искай му някакво обяснение. Ние се бяхме споразумели с мисис Луис да намалим застрахователната вноска, ако държи огърлицата в сейфа си, защото „Райсън“ са абсолютно сигурни. И все пак някой е успял да го отвори. Някой, който вероятно е знаел как да изключи скритата алармена инсталация. Кой може да е този някой? Те там имат един доста добър полицейски шеф — Таръл. Но това не е по силите му. Искам ти да работиш заедно с него и да ровиш, ровиш колкото е възможно по-дълбоко. Няма да платя, докато не се уверя, че нямам друг изход. Така че искам да работиш бързо. Всеки момент ще ми бъде отправен иск за застраховката на тази огърлица. Няма да платя и долар, ако, по дяволите, не ми се наложи да го направя. А ако ми се наложи да го направя, ти ще съжаляваш жестоко, да знаеш!

Хармас слушаше с неподвижна физиономия и мрачно кимаше с глава. Тези заплахи толкова често му бяха отправяни, че отдавна вече само го забавляваха, и той ни най-малко не се плашеше от Мадокс, макар че щедро го оставяше да си мисли обратното.

— Добре — каза той и се изправи. — Някакви подозрения?

Мадокс прокара пръсти през косата си.

— Засега, докато не научим нещо друго, знаем само двамата, които могат да отворят този сейф — Дейвид Хакет и човекът, който е монтирал сейфа.

— Ами секретарката на Хакет? Тя сигурно има достъп до регистрите му.

Мадокс кимна одобрително.

— Точна така. Може да е изпяла на някой приятел. На прав път си. Всички тия хора трябва да бъдат огледани под микроскоп, но аз не мисля, че оттам ще излезе нещо. Мирише ми на професионална работа. Никакви отпечатъци от пръсти, никакви други следи. Един аматьор, дори и да е разбрал как да отвори сейфа, не би могъл да влезе в къщата, без да остави следи. Но въпреки това, Стийв, ти трябва да провериш тия хора. Но аз все пак смятам, че това е операция на умна банда крадци на бижута, които са се добрали по някакъв начин до вътрешната информация.

— Може някой от тях да е измъкнал информацията от секретарката на Хакет? Нали не подозираш самия Хакет.

— Защо не? Всички, които ти споменах, са заподозрени. Цялата плячка е близо милион долара.

— Но Огърлицата на Есмалди… — каза замислено Хармас. — Как биха могли да продадат една толкова известна огърлица? Мислиш ли, че ще я разрушат на части?

— Ако го направят, тя губи половината от цената си. Може да са намерили някой частен търговец или побъркан колекционер. Не знам. Всичко е възможно.

— Добре тогава, отивам там и ще ти се обадя веднага щом намеря нещо.

— Има още две неща, които трябва непременно да имаш предвид — каза Мадокс. — Жената е била убита. Съпругът й наследява всичките й нари. Виж дали обирът не е само димна завеса, за да се прикрие убийството. — Забелязвайки учуденото изражение на Хармас, Мадокс продължи: — Е, да, звучи шантаво. Но аз съм виждал съпрузи, които подреждат сцената да изглежда като обир и убиват съпругите си. Дръж Луис под око. И второто нещо. Кажи на Таръл да прегледа контингента в района. Там е Аби Шулман, а в Маями — Барни Баум. Тия двамата непременно да ги попритисне.