Джеймс Чейс - С ухо на земята

Джони се намръщи и се размърда на седалката.

— Защо казваш това? Ами да, така е. Не ме интересуват. Тая дърта тлъста кучка, пък и Хенри вече мирише на гроб. Защо трябва да ме интересуват?

— А аз? Също ли не те интересувам?

Джони въздъхна с леко раздразнение и след кратко мълчание каза:

— Ти си объркана в момента. След шест месеца ще си ме забравила напълно. Срещал съм и други момичета в моя живот, на които им се струваше, че чувстват нещо към мене, не знам защо. Когато се случеше да ги срещна след някой и друг месец, не можеха дори да ме познаят.

Джилда гледаше през прозореца на колата. Морето, пясъкът, хората, които се забавляваха на плажа, всичко това представляваше замъглена от сълзи ярка цветна картина.

— Това сигурно ти харесва — каза тя с горчивина в гласа.

Джони я погледна и си помисли: „Ех, тия жени!“

Час по-късно те излязоха от Флорида Сейф Депозит Банк на летището. Бяха наели сейф на името на Пол Уитни с фалшив адрес в Лос Анджелис. Куфарчето беше прибрано в кутия на един от многото сейфове и Джони беше доволен, че скъпоценностите са на сигурно място.

— Сега трябва да се отървем от колата.

Джилда се навърташе наоколо, докато Джони се пазареше с търговеца на употребявани коли. Пазарлъкът беше дълъг и труден, но накрая Джони успя да вземе цената, която желаеше — четири хиляди долара. Сложи ролката банкноти в джоба си и отиде при Джилда.

— Всичко е уредено. Единственото, което ни остава, е да си траем и да се държим заедно. Сега сме на чисто.

Двамата пресякоха улицата до стоянката на такситата.

— С какво ще живеем тия две години? — попита Джилда.

— Като изтече времето, за което е наета къщата, напускаме и всички заедно отиваме в Маями. Аз ще се размърдам, Марта ще измисли нещо. Тя може да е тлъстичка, но й сече пипето. Трябва да живеем заедно четиримата, докато нещата се уталожат. После изваждаме бижутата и парите са наши.

Джилда го погледна, изпълнена с надежда.

— Значи ще бъдеш с нас? Ще останеш с нас?

Джони се ухили.

— Ами ти как мислиш? Аз си искам моя дял. Ще трябва да бъдем заедно, докато можем да продадем стоката.

Джилда въздъхна дълбоко. Може би, помисли си тя, през това време, което им предстои да бъдат заедно, Джони ще промени отношението си към нея, може дори да започне да я обича.

Дейвид Хакет, търговският директор на „Сейфове Райсън“, тъкмо се готвеше да затваря офиса и да се прибира вкъщи, когато Стийв Хармас влезе в кабинета му. Макар и никога да не беше го срещал, Хакет беше чувал за него: най-добрият следовател в застрахователния бизнес.

Почувства се щастлив от възможността да се запознае с него.

Секретарката му Дайна Лоуес, която беше умно и привлекателно момиче, въведе Хармас в добре обзаведения кабинет на Хакет.

— Благодаря, Дайна, свободна си да тръгваш — каза Хакет, след като си бяха стиснали ръцете с Хармас. — Заключи външната врата. Аз имам свой ключ.

След като секретарката си тръгна, той посочи любезно на Хармас един стол, а сам седна зад бюрото.

Хакет беше красив и елегантно облечен тридесет и осем годишен мъж, с ясни сиви очи, открит и спокоен поглед. Хармас веднага го хареса, както го харесваха всички, които се запознаваха с него.

— Радвам се, че вие дойдохте, Хармас? — каза Хакет, щом се настаниха в столовете си. — Имаме големи неприятности. Знам, че съм заподозрян и съм сигурен, че Мадокс ти е поръчал да се разровиш в личния ми живот, а също и в този на Дайна.

Хармас се усмихна по своя мързелив и благ начин.

— Точно това бяха неговите думи. Това, което го мъчи, е, че някой все пак е успял да отвори сейф „Райсън“. Досега ние имахме вашите сейфове като най-пълна гаранция за сигурност и изведнъж три от тях се оказват отворени и изпразнени.

Хакет опъна дланите си напред.

— Не мислете, че Мадокс е единственият шокиран. От Централното представителство на фирмата не спират да ми мелят сол. Просто не знам как можа да се случи. И се оказвам заподозрян номер едно. — Той повдигна рамене. — Нашите мерки за сигурност са наистина драконовски. В Дайна мога да се закълна. Джолсън, техникът по монтажа, работи за нас от двадесет и три години. В него също мога да се закълна. — Усмихна се накриво. — Дори в себе си мога да се закълна. И въпреки това някой се е добрал до схемите на различните сейфове. Как са го направили, нямам ни най-малка представа.

Хармас прокара пръст под носа си.

— Къде държите схемите?

— В оня шкаф там. — Хакет посочи шкафа за папки, прилепен до отсрещната стена.