Джеймс Чейс - С ухо на земята

Хармас стана от стола си и огледа ключалката.

— Тази ключалка не е кой знае колко сигурна — каза Хакет. — Но тук навсякъде е оборудвано със средства за охрана. Щом някой влезе в кабинета, пресича лъч, който веднага сигнализира в полицията. Ако докоснете шкафа, задействате алармената инсталация. Този кабинет е напълно осигурен, Хармас. Бъдете напълно сигурен в това.

— Включена ли е алармата сега?

— Не, аз ще я включа, като си тръгна.

— Възможно ли е някой път да забравите да я включите?

— Не. Това е напълно изработен навик. Както бръсненето сутрин. Никога не бих забравил.

— Какво става, ако спре електричеството?

— Имаме собствен генератор.

— Може ли някой да се добере до този генератор.

Хакет изглеждаше стреснат.

— Не мисля. Той е долу в мазето. Портиерът има строги инструкции да не пуска никого там.

Хармас крачеше насам-натам из кабинета, докато размишляваше.

— Някой се е добрал до папките ви — каза той след малко. — Това значи, че са успели да спрат генератора. Искам да ми дадете имената на всички, които са посещавали кабинета ви през последния месец. Имате ли ги.

— Разбира се.

— Добре. Направете ми списък. Имената на всички, които са били тук. Ще го направите, нали?

— Това ще е първата ми работа утре сутринта.

Когато си тръгна, Хармас слезе с асансьора до мазето и разговаря с портиера.

Час по-късно той изкачи изтритите стълби на полицейския участък в Парадайз Сити.

Полицаят-администратор Чарли Тапър тъкмо си тръгваше. Отправи към Хармас студения, безизразен поглед на опитно ченге.

— Тук ли е шефът? — попита Хармас и се облегна на бюрото.

— Да, но има работа.

— И аз имам работа — каза Хармас със своята блага усмивка. — Кажи му, че Хармас от Нешънъл Фиделити го търси. Искам да говоря с него. Тапър взе слушалката, говори нещо в нея, после посочи към един ред стълби, водещи нагоре.

— Оттам се минава.

Хармас намери Таръл заровен с купища рапорти. Старши полицай Джо Бейглър, с цигара в уста и чаша с кафе до себе си, също четеше рапорти.

Хармас се представи и Таръл стана от стола си, за да се ръкува. Той беше чувал за репутацията на Хармас и за безпогрешността на Мадокс.

— Радвам се да се запозная с вас — каза Таръл. — Искате ли кафе.

Хармас поклати отрицателно глава и седна на един груб дървен стол.

— Мадокс ме изпрати да помогна с каквото мога — обясни той. — Докъде сте стигнали?

Таръл опъна на стола масивното си тяло.

— Това е хитроумен и добре обмислен обир. Явно бандата е имала вътрешна информация. Разполагали са със схемите на „Райсън“, за да отворят сейфовете. Възможно е да са направили у Лоуенстейн и Джаксън обирите дни и дори седмици преди удара у Луис. Сигурно са имали информация, че и мисис Лоуенстейн и семейство Джаксън са извън града. Това лесно може да се узнае от клюкарската хроника на местния вестник. Ударът у Луис обаче ме смущава. Не пасва с модела. Другите два обира са чисти. Явно са знаели, че другите две къщи се пазят само от прислуга. Но кражбата у Луис е различна. По всичко личи, че са знаели, че мисис Луис е била в стаята, където е сейфа. Убийството е предумишлено. Съдя по това, че убиецът е взел бронзовата статуетка от фоайето, качил се е горе и брутално е убил с нея жената. Фактът, че е направил това, вместо да вземе нещо от спалнята, показва, че е имал намерение да я убие. Това значително противоречи на модела от другите два обира. Крадците на бижута много рядко правят убийства. Така че сценарият, разигран в къщата на Луис, доста ме смущава.

Хармас кимна в знак на съгласие. Опасенията на Таръл му се сториха напълно основателни.

— Аз разговарях с Хакет — каза той. — Прав сте, че бандата е имала достъп до схемите на Хакет. Неговият офис е много добре охраняван, както знаете, но имат техен собствен генератор. Говорих с портиера. Той ми каза, че преди десет дни дошъл един униформен електричар от Градската електрическа компания и казал, че има някаква повреда. Портиерът го пуснал в мазето. Мисля, че трябва да проверите това, а също и да разгледате генератора за отпечатъци от пръсти.

Таръл се завъртя на стола си.

— Джо, заеми се с това! Прати момчетата веднага в онова мазе да вземат отпечатъци.

Бейглър се изниза от стаята с неочаквана бързина за неговите размери.

— Имам чувството — продължи Таръл, обръщайки се към Хармас, — имам чувството, че ударът у Луис е отделно от другите. Може и да греша, защото и в трите обира личи един и същ професионализъм. Във всеки от трите случая няма следи от проникване в къщата и не е ясно как са влезли. Навсякъде бравите са секретни. Само в случая Луис има един прозорец оставен отворен, за да ни покаже как е влязъл крадецът. Това го няма при другите два обира.