Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Добре.

Хармас излезе от кабинета и спря пред бюрото на Пати.

— Завиждай ми — усмихна й се той. — Заминавам за Парадайз Сити.

Пати ококори големите си очи.

— Късметлия. И умната, Стийв! Помни, че си женен мъж.

Хармас се ухили широко.

— Няма как да го забравя! Чао! — Шмугна се бързо през вратата, взе стълбите надолу по две и подкара към къщи, за да си приготви куфара.

Капитан Таръл се облегна на стола си и взе пластмасовата чашка с кафе. Срещу него бяха седнали старши полицай Хес от отдел „Убийства“ и старши полицай Доу Бейглър, едър луничав мъж, който беше най-добрият служител на Таръл.

— Да-а. Доста сериозна работа ни се стовари — каза Таръл. — Организиран троен обир плюс убийство.

— Притесняват ме тия сейфове „Райсън“, които са уж неразбиваеми — каза Бейглър, палейки цигара. Той рядко оставаше без цигара в уста. — Те са абсолютно сигурни, но ако узнаеш чалъма им, е детска работа да ги отвориш. Затова хората на „Райсън“ имат строга охрана на информацията. Така че всички от екипа на фирменото представителство тук са евентуални заподозрени. Хакет — търговският представител, Джолсън, който монтира сейфовете, и секретарката на Хакет Дайна Лоуес, която има достъп до архива. Всеки от тях може да го е направил или да е продал информацията на банда, която да е извършила обирите. Вече проверихме Джолсън. Той е на екскурзия с кораб, но може да е продал информация. Хакет е бил в Кънтриклуба до два часа и после се е прибрал вкъщи заедно с жена си. Но той също може да е продал информация. Мис Лоуес има приятел, за който ще се омъжва. Провери го, изглежда всичко е наред, но и на нея не би й навредила една тлъста сума, която да ускори сватбата.

В този момент някой почука на вратата и помощник-детективът Том Ленски влезе в стаята. Ленски беше един от най-добрите детективи на Таръл. Висок и жилав мъжага, той минаваше между колегите си за нещо като палавник, който винаги рита срещу дисциплината, но е неизменно първокласен в работата си.

— Хванах следа, шефе! — каза той, като се опря на бюрото. Орловото му лице грееше. — Нашият първи важен пробив. В града има осемнадесет сейфа „Райсън“ и аз обиколих всичките.

Таръл му посочи един стол.

— Седни, Том. Пийни едно кафе!

Бейглър, който беше най-големият любител на кафето, сипа в една празна картонена чашка.

— Посетих дома на Уорън Крейл — каза Ленски, докато си изваждаше една цигара от кутията на Бейглър. Това беше петото ми посещение. Разпитвах дали се е появявал някой непознат, който да задава разни въпроси. Икономката на Крейл е умна жена. Тя ми каза, че идвало едно момиче от фирмата „Ефикасно почистване на килими“, което твърдяло, че мисис Крейл искала оглед на килимите за оценка, преди да поръча почистване. Икономката не я пуснала да влезе. Това ми прозвуча като камуфлаж и проверих в телефонния указател. Няма никакво „Ефикасно почистване на килими“. Отидох в дома на мисис Лоуенстейн и икономът ми каза, че идвало момиче от фирма за почистване на килими, но той го пуснал. То мерило килима в стаята, където е сейфът. Говорих и с портиера на мисис Джаксън — същото момиче е било и там. — Отвори със замах бележника си. — Ето описанието: слабо телосложение, черна коса, големи тъмни очила, които нито веднъж не е свалила, възраст около двадесет и пет или по-млада, облечена със синя престилка, бяла якичка и ръкавели.

— Ленски затвори бележника си. — Описанието и на тримата, прислужницата, иконома и портиера е едно и също без абсолютно никаква разлика. И тук идва най-важната следа: всички те твърдят, че момичето карало бял опел, но никой от тях, разбира се, не е записал номера на колата.

Ленски се облегна назад и погледна Таръл, в очакване на неизбежната похвала.

— Добра работа си свършил Том — каза Таръл. — Това момиче сигурно е от бандата. Така, сега вече имаме за какво да се захванем. Няма да информираме пресата. Бандата може още да е тук. Ако дадем описанието на момичето, могат да духнат веднага. Трябва да намерим тоя бял опел. Искам имената на всички собственици на този модел в целия район, без да забравяте фирмите за коли под наем. Това ще е първият ни ход. — После се обърна само към Хес. — Пусни четири-пет от твоите хора да изпълнят тази задача. Не вярвам да са чак толкова много белите опели в града, но за да сме сигурни, ще се обадим на полицията в Маями и ще включим и тях. Тая банда сигурно се е установила в Маями.

Хес кимна и излезе.

Таръл се замисли за известно време.