Джеймс Чейс - С ухо на земята

Около обяд, когато и последните служебни лица тъкмо напускаха резиденцията на семейство Луис, един лъскав кадилак спря пред парадния вход и от него слезе адвокатът на Лайза, Уорън Уейдман. Той се размина по стълбите с няколко детективи, без дори да ги погледне. Уорън Уейдман смяташе полицаите за нещо като слуги на обществото: хора, които служат за определена цел, но нямат никакво значение. Шефът на полицията Таръл, с когото той си имаше приказка, беше спечелил трудно тази привилегия.

Уорън Уейдман беше висок и едър мъж с осанка и изражение на човек, силно привързан към луксозния живот. Елегантният тъмен костюм се допълваше от черна вратовръзка, която секретарката му спешно беше доставила, за да смени сребристосивата, с малка червена конска глава в центъра. Когато не беше зад бюрото си, Уейдман можеше да бъде намерен или в някой суперлуксозен ресторант, или на хиподрума.

Тото го познаваше добре и веднага го поведе към кабинета на Хари. Почука и отвори вратата.

Уейдман влезе и видя Хари, отпуснат в огромен фотьойл, с димяща цигара в ръка и чаша уиски до лакътя.

Откакто новината се беше разнесла, телефонът не преставаше да звъни. Всички, така наречени, приятели на Лайза искаха да поднесат съболезнования. Приятелите на самия Хари също звъняха. Отсега нататък той беше един от най-богатите хора на света. Накрая не можеше да издържа повече и поръча да прехвърлят всички разговори в офиса. Не го беше грижа как ще се оправя мис Бърнстейн с внезапната телефонна атака. Когато й съобщи какво я чака, гласът й му прозвуча истерично и той твърдо реши, че първото нещо, което ще направи, щом нещата се уталожат, е да се отърве от нея. Тази мисъл му донесе известно задоволство, но все още не се беше отърсил от шока и се чувстваше отвратително.

Не можеше да повярва, че Лайза е в спалнята си мъртва и ужасно обезобразена. Таръл му беше казал, че е по-добре да не влиза. Той никога не беше обичал Лайза, но му беше жал за нея. Да умре по този жесток начин, мислеше си той. Какъв ли е този хладнокръвен главорез, който се е промъкнал в стаята и запратил бронзовата статуя по спящото, беззащитно лице и после продължил да удря с нея това нещастно, разкривено от болките, грозно и болно нейно лице, докато не я умъртвил напълно. Стомахът му се обърна при тази мисъл.

Той седеше във фотьойла вече три часа и слушаше стъпките над главата си, нагоре-надолу по стълбите и напред-назад по коридора на неговия дом. Вслушваше се в шепота на всички тия хора, които не даваха и пет пари за горката Лайза, а се интересуваха само от убиеца.

Дивашко, брутално убийство, така беше казал Таръл. Щом опитен полицай като него говореше така, Хари не смееше и да си представи какво й се е случило.

Когато чу почукването на вратата и я видя да се открехва, Хари трепна и се обърна рязко.

Уейдман влезе тихо в стаята.

— Скъпи приятелю — поде той с мелодичните тонове на гласа си и се насочи към Хари. — Нямам думи… Потресаващо! Дойдох колкото можах по-бързо. Аз съм изцяло на вашите услуги. Той остави на пода куфарчето си и седна срещу Хари. — Има ли нещо, което искате да направя за вас?

Хари не обичаше Уейдман, макар и да знаеше, че е безупречен адвокат. Поклати отрицателно глава. — Не, за сега нищо. Аз… аз се опитвам да си събера главата. По-добре да се видим по-късно. Ужасно съм объркан.

— Разбира се. — Уейдман разположи едрото си тяло по-удобно във фотьойла. — Напълно ви разбирам. Но има едно-две важни неща, които не бихме могли да отлагаме. — Той пусна в действие една професионална съчувствена усмивка. — Първо, що се отнася до Огърлицата на Есмалди. Трябва незабавно да предявя иск. Тя струва триста и петдесет хиляди и е напълно застрахована. Както знаете, беше завещана на Музея за ювелирно изкуство във Вашингтон. Там ще имаме известни проблеми. Трябва да предявим иск за застраховката веднага. Мога ли да продължа?

— Правете каквото искате — каза Хари с пълно безразличие. Единственото, което му се искаше, беше този самодоволен мъж да го остави сам.

— Следващото е погребението. Мисис Луис беше пожелала да бъде кремирана. Аз ще се справя с формалностите, ако желаеш.

— Да.

— Следва завещанието, мистър Луис.

Хари чувстваше, че повече не може да издържа. Махна нетърпеливо с ръка.

— Можем да се занимаем и по-късно с това, нали?

— Разбира се, но мислех, че ще пожелаете да узнаете, г-н Луис, че вие наследявате всичко. Всичко. Веригата магазини, къщата, цялото имущество, акции и облигации, яхтата. Всичко. Мисис Луис е оставила на вас да дадете дарение на хората, които заслужават: мис Хелгар, Тото, останалите от прислугата и всеки друг, за когото решите.