Джеймс Чейс - С ухо на земята

Обърна се към останалите и дори плътният слънчев тен не можеше да скрие бледността на страните му.

— Може и да са ченгетата — каза той. — Ако намерят парите…

Чуха звънеца на входната врата. Чуха как Фло отвори вратата и как почти извика от изненада. Джони тъкмо беше тръгнал да влиза в къщата, когато го пресрещна Аби Шулман и неговият черен великан Джъмбо.

Неочакваното появяване на Аби стресна и четиримата домакини. Лицето на Аби, което имаше цвят на гранясала мас, се беше лъснало от пот. Той мина през цялата тераса и постави едно куфарче на масата.

— Връщам ви стоката! — каза той, като повиши гласа си. — Искам си обратно парите! Разбирате ме, нали! Сто хиляди. Искам ги веднага.

Последва дълга пауза, в която Хенри и Марта се спогледаха. Никой от двамата не знаеше какво да каже. Тогава Джони излезе няколко крачки напред. Лицето му беше абсолютно хладнокръвно, решителни пламъчета проблясваха в очите му.

— Аби, да не си полудял? — каза той. — За какви пари говориш? И за каква „наша стока“ става дума?

— Не ги искам! Чух новините в шест часа. Това е убийство. Не си цапам ръцете с такова нещо. Сделката отпада! Върнете си ми парите!

— Каква сделка? Какви пари? За какво, по дяволите, говориш? Не сме правили никакви сделки с тебе, Аби. — Гласът на Джони беше тих и спокоен. — И за какво убийство става дума?

— Не можеш да ме заглавичкаш с тия приказки — изсумтя Аби. — Тая стока — той побутна куфарчето — е нагорещено желязо. Никой няма да я пипне. И аз няма де я пипна! Искам си парите обратно.

— Какви пари? Не разбирам.

Аби се беше втренчил враждебно в Джони.

— Не се опитвай да ме баламосваш, сополив негодник. Аз съм в този бизнес много отдавна, още преди баща ти да си е бил наумил да те прави. Не можеш да ме баламосаш. Ето ви стоката. Не ме е грижа какво ще правите с нея. Вие трябва да ми върнете парите.

Джони си взе една цигара от кутията на масата и започна да я пали. Джилда го наблюдаваше зорко и забеляза, че ръцете му бяха напълно сигурни.

— Прощавай, Аби, но няма да стане. Ти купи стоката и тя е твоя. Сега изчезвай — каза Джони.

— Това ли е последната ти дума? — каза Аби. Внимавай, момче. Ще сглупиш много.

— Казах ти, изчезвай и си вземи черната маймуна.

— О’кей, сега аз ще ти кажа нещо. Зарязвам тия неща тука. Няма да се оставя да ме хванат с тях. Тая стока си е чист динамит. Има едно нещо, което никога няма да се оставя да ми се случи, и то е да ми лепнат обвинение за убийство. Толкова е важно за мене да не си го навлека, че съм готов дори да се простя със сто хилядарки в този миг. Но знаеш ли какво се готвя да направя, копелдако нахален. Ще ти кажа какво се готвя да направя. Щом изляза оттук, ще звънна едно телефонче на ченгенцата, анонимен сигнал, нали знаеш. Ще им кажа кой е откраднал Огърлицата на Есмалди и кой е убил Лайза Луис. Ще им кажа също кой е свил бижутата на Лоуенстейн и Джаксън. Като ви се убият у главата една сюрия упорити ченгета, ще те видя тогава как ще ми прехвърлиш вината. Бижутата не са у мене. Те са си у вас. Не можете по никакъв начин да докажете, че са били у мене. Или си мислиш, че ще можеш да баламосваш седем-осем яки полицаи, които ще те разпитват с часове, и сигурно ще ти сменят нафуканата физиономия с някой и друг удар по белите зъбки. Ако мислиш, че ще можеш да го направиш, добре, задръж си моите пари, но ако мислиш, че няма да успееш, върни ми ги!

— Ченгетата нямат никаква улика срещу нас — каза Джони. — Стига си блъфирал, Аби! Откажи се!

— Нямат никаква улика, така ли? — Аби се ухили и показа малките си жълти зъби. — Ами като разберат, че някога си работил за „Сейфове Райсън“. Ще открият после, че имаш досие за нанесен побой, а също и затворническо досие. Ще разберат, че Марта е била на топло пет години за обир на бижута, а Хенри — таман петнадесет годинки. Как си представяш тази тромава баба да издържи многочасовите разпити в полицията или Полковника, подложен на това изпитание. А представяш ли си ти, кораво момче, за каквото се мислиш, да издържиш побоищата на полицаите, докато те разпитват? Хич не блъфирам, млади приятелю. Искам си парите или хващам телефона.

Безсилна злоба проблесна в очите на Джони.

— Можех да те убия. Аби, и тая черна маймуна също. Защо не го направих?

— Хайде де, опитай! — захили се Аби. — Нямаш изход. Къде са парите ми?

Джони притисна силно цигарата си в пепелника. Мълча няколко секунди, разкъсван от колебания, после погледна Хенри и каза:

— Дай си му скапаните еврейски пари!