Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Не е тя. Хелгар не може да направи това — рече Хари. — Тя обожаваше Лайза?

Таръл повдигна масивните си рамене.

— От нещата, които чух за Огърлицата на Есмалди, ми се струва, че тя би могла да бъде много голямо изкушение.

Хари скочи на крака.

— Оставям тази работа на вас, капитане. Сега бих искал да видя съпругата си.

Таръл го погледна и отрицателно поклати глава.

— Не бих ви посъветвал да го правите, мистър Луис.

Знам какво чувствате, но не трябва да правите това. Хелгар я идентифицира. Картината е потресаваща. Това е едно много брутално, варварско убийство. Убиецът е ударил съпругата ви с малка бронзова статуя, която, както разбрах, е стояла във фоайето. Нанесени са няколко удара. Убиецът е целял смъртта й. Това не е гледка, която бих ви препоръчал.

Хари пребледня.

— Да… — изглеждаше така, като че ли всеки момент ще повърне. — Извинете ме. Ако ви потрябвам, аз съм в кабинета си — и той напусна стаята с бавни и несигурни крачки.

Веднага щом Хари излезе, в стаята влезе Фред Хес, шефът на отдел „Убийства“, нисък, пълен мъж със студени очи и рязък поглед.

— Нищо, шефе — рече той с тон, изразяващ погнуса. — Никакви отпечатъци от пръсти, никакви следи. Доктор Горли каза, че по убиеца трябва да са останали петна от кръв. Прегледах стаята на Хелгар — нищо. Прегледахме стаите и на останалите от персонала, и там — нищо. И въпреки това аз съм готов да се обзаложа, че това е работа на вътрешен човек. Отвореният прозорец го доказва. Защото без съмнение е отворен отвътре.

— Освен ако не е направено нарочно, за да ни убеди, че е работа на вътрешен човек — каза Таръл замислено.

Хес се почеса по главата.

— Да-а. Тогава как е влязъл убиецът? Освен това е знаел как да отвори сейфа. Какво мислиш за Луис?

— Той е бил във Фриско. Има желязно алиби.

— Да, но той има голяма полза от случилото се. Наследява милиони. Може да е наел някого да извърши убийството. Може да му е дал ключа на входната врата и да му е казал как се отваря сейфа.

Таръл помисли върху това и кимна утвърдително.

— Има нещо в това, Фред. Да. Ако Хелгар не е извършителят, то Луис е основният ни заподозрян. Хайде да поразровим в миналото му.

С изражение на доволство върху лицето мисис Лоуенстейн отпи от горещия лимонов сок с вода. След две седмици тя щеше да напусне клиниката, доволна и щастлива, че е свалила голяма част от излишната мас на старото си и изхабено тяло. Включи радиото, за да слуша новините в девет. Когато чу, че Лайза Луис е убита, че абсолютно сигурният сейф „Райсън“ е отворен и Огърлицата на Есмалди е открадната, тези новини така я шокираха, че няколко минути лежа неподвижна в леглото си. Дишаше с усилие и беше неспособна да мисли за каквото и да било. Тя никога не беше харесвала Лайза, но случилото се беше толкова ужасяващо, че тя се чудеше дали да не позвъни на Хари (когото също не харесваше), за да му поднесе съболезнования. Реши да не го прави. Но как са могли да разбият сейф „Райсън“?

Кръвта нахлу стремително в главата й. Щом са могли да разбият сейфа на Лайза, значи биха могли да разбият и нейния собствен сейф.

Тя грабна телефонната слушалка и набра номера на своята резиденция.

След няколко секунди Бейнс, икономът, й отговори.

— Бейнс? Чу ли за мисис Луис? Моите бижута на мястото ли са?

Бейнс току-що бе привършил с доста обилната си закуска и този въпрос му се стори крайно досаден и абсурден.

— Разбира се, госпожо! Вашите бижута са в сейфа.

— Знам това. Но и огърлицата на мисис Луис е била в сейфа, а е изчезнала! Бейнс, иди до сейфа да провериш! Отварял ли си го, откакто аз съм тук?

— Разбира се, че не, госпожо.

— Тогава веднага иди да провериш! Аз ще чакам на слушалката.

— Добре, мадам. — В своя тон на сподавено недоволство Бейнс успя да изрази отчасти своето отдавнашно мнение, че госпожата е истерична стара глупачка.

Четири минути по-късно, точно когато търпението на мисис Лоуенстейн се изчерпи напълно, Бейнс се върна на телефона. Гласът му звучеше колебливо и отчаяно.

— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, госпожо, но бижутата ви са изчезнали.

— Всичките ли? — изкрещя мисис Лоуенстейн.

— Страхувам се, че да, госпожо.

— Повикай полицията! Идвам веднага.

По същото време мисис Алек Джаксън, известен в миналото датски топмодел с все още запазена фигура, въпреки петдесет и двете си години, слушаше по радиото новините в пет часа, седейки на палубата на семейната яхта, закотвена в пристанището на Маями.