Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Чуках се с дива котка — каза Джони и се ухили. — Лека нощ! — Влезе в спалнята си и затвори вратата.

Марта усети, че е изгубила апетита си. Изгаси лампите и се върна в леглото. Чукал се с дива котка. Какво може да значи това? Имаше лошо предчувствие, че Джони е на път да вкара всички тях в ужасна беля. Толкова кръв! Какво ли е правил?

Докато се случваше всичко това в Парадайз Сити, Хари Луис лежеше буден в стаята си в хотел „Хилтън“, Сан Франциско. Ежегодното общо събрание мина гладко без проблеми. Акционерите бяха доволни, но не и Хари. Той съзнаваше ясно, че директорите на „Магазини за самообслужване Коен“ го смятаха за един обикновен жиголо. Членовете на управителния съвет не намираха за нужно да разговарят с него. Въпреки че Хари беше събрал всички книжа, изпратени на Лайза във връзка със събранието, беше направил бележки, задавал въпроси, той все пак знаеше, че тези мъже с продълговати лица го смятат за един обикновен смешник.

„Копелета!“ — помисли Хари и се хвърли в леглото. „Ех, Боже! Дано да имам късмет, ще им го върна някой ден!“

После, за да успокои кипящия си мозък, обърна мислите си към Таня. Мислеше за нея с дълбока обич. Но как щеше да намери начин да се вижда с нея в бъдеще? Повече няма да посмее да се измъква нощем от стаята си. Това ще е прекалено голям риск. Беше попаднал в дяволски капан. Неделните сутрини ще са единственото възможно време за срещи, но Лайза може да спре и игрите му на голф. Тревожен и търсещ разрешение на трудния си проблем, Хари най-после заспа.

Малко след осем часа на следващата сутрин той беше разбуден от дискретното жужене на телефонния апарат. Прозявайки се, той вдигна слушалката.

— Да?

— Мистър Луис? Доктор Горли е, от Парадайз Сити.

Хари се събуди напълно за миг и седна в леглото.

— Да? Какво има?

Докато слушаше спокойния тих глас на доктора, студена пот обля лицето и тялото му.

— Какво казвате? — Гласът на Хари беше станал напълно беззвучен. — Лайза е мъртва! Убита ли? Да не сте полудели? Какво казвате?

Той отхвърли завивките и седна на ръба на леглото.

Тихият спокоен глас продължаваше да говори. Хари затвори очи. Не можеше да повярва на това, което докторът му казваше.

— Да, разбира се. Идвам. Да… още с първия самолет. Какво, какво?

— Огърлицата на Есмалди е открадната — каза Горли. — Това изглежда е мотивът за убийството, мистър Луис. Полицията е тук. Искат да поговорят с вас.

Хари затвори телефона и остана неподвижен на мястото си.

Лайза е мъртва! Убита!

Той мислеше за нея, за всичко, което бе направила за него, за яростните й настроения, за сакатото й болезнено тяло, за жалкия й гърбав нос.

Убита!

Той си пое дълбоко въздух на кратки пресекулки. Продължаваше да седи на ръба на леглото, опитвайки се да овладее емоциите си.

Лайза мъртва! Това не можеше да бъде възможно! После в главата му постепенно просветна мисълта, че най-сетне е свободен. Сега той притежаваше всичко, което беше нейно. Сега вече нямаше нужда да се промъква като крадец и да измисля лъжи…

Той стъпи малко неуверено на краката си и започна да си събира багажа.

Фло влезе с масичката на колелца в стаята на Марта. Тя сервира закуската и се усмихна дружелюбно, показвайки огромните си бели зъби.

— Има малка изненада тази сутрин, мис Марта.

Марта седна в леглото и протегна напред шията си, доколкото й беше възможно, за да надникне, когато Фло отмести сребърния капак. Шест рохки яйца на очи в гнезда от черен дроб на тънки препечени филийки и четири резенчета пушена сьомга, навити на фунийки. Очите на Марта се разшириха от удоволствие.

— Това е истински шедьовър, Фло — каза тя. — Чудесна идея!

Фло грейна от щастие. Тя винаги измисляше някакви изненади за закуска и беше щастлива, като видеше, че дебелата й господарка е възхитена.

Марта започна да се храни и понеже видя, че наближава девет часът, пусна транзистора, който беше винаги настроен на радиостанцията в Парадайз Сити. Марта обичаше да слуша всички Местни новини.

Тъкмо беше изяла първото яйце и започваше второто, когато чу сигнала за девет часа.

Три минути по-късно тя беше забравила закуската и беше станала от леглото. Лицето й беше пребледняло и добило цвят на лой, а по челото й избиха капчици пот. Тя намъкна с усилие халата си, докато вървеше припряно по коридора към терасата.

Хенри и Джилда пиеха сутрешното си кафе под лъчите на ранното слънце. Като видяха Марта, задъхана и тревожна, и двамата скочиха на крака.