Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Направо чудесен. Имаш предвид къщата на семейство Крейл?

— Точно така. След това се омитам.

Болезнена тръпка премина през тялото на Джилда.

— Тръгваш си, така ли?

Той вдигна очи с намръщен поглед.

— Разбира се. Да не мислиш, че ще остана в тоя напудрен приют повече от необходимото.

Джилда притисна ръце до гърдите си.

— Къде ще отидеш?

— О, Боже. Нали ти казах, в Кармел.

Сервираха им писията в сос от стриди с трюфели, но Джилда усети, че е изгубила апетита си.

— Джони…

Той беше започнал своята порция.

— М-м-хъ?

— Трябва ли да бързаш толкова. Разполагаме с вилата за още две седмици. Защо не останеш? — Джилда побутваше с вилицата храната в своята чиния. — Бихме могли да се опознаем по-добре.

Джони се ухили и напъха с помощта на вилицата парче стрида в устата си.

— Не виждам причина да не се опознаем по-добре още тази вечер? Какво ще кажеш?

Джилда цялата настръхна. Лицето й се изчерви. Продължаваше да го гледа втренчено.

Виждайки нейното изражение на шок и възмущение, Джони направи отегчена гримаса, вдигна рамене и рече:

— Добре де, все едно нищо не съм казал.

Довършиха храненето си в пълно мълчание. Джилда имаше чувството, че всеки момент ще се задави. Като привърши с вечерята си, Джони най-после забеляза втренчения поглед на онази жена. И преди това имаше смътното чувство, че някой го наблюдава. Той обърна бавно глава и срещна погледа на жената, която гледаше право в него, докато въртеше между пръстите си чашата с вино. Откровеният прелъстителен поглед изразяваше недвусмислена покана. Продължаваха да се гледат един друг още две-три секунди. Джилда, която наблюдаваше размяната на погледи, каза рязко:

— Да не би да си се размечтал нещо, Джони?

Той откъсна очи от жената и се усмихна накриво.

— Една дама ей там здраво я е чукнал хормонът. Май че търси мъж.

— Да. Ужасна жена. Курва. — Джилда с усилие успя да не издаде паниката в гласа си.

Джони се усмихна цинично.

— Така ли мислиш? Аз не мисля така. Тя поне е откровена. Направо ми казва, че ме желае. Точно такива жени харесвам. Тя пести времето на мъжа. Тези женски увъртания: не, да, може би, по-късно, ме отегчават ужасно.

Джилда изтласка встрани чинията си. Леко й се гадеше.

— Разбрах. Извинявай, че те отегчих.

Джони вдигна рамене, изразявайки безразличие.

— Какво да се прави. Всеки е такъв, какъвто е.

Нощта, луната, морето, цветните светлини, музиката — всичко опротивя на Джилда.

— Така ли? — гласът й трепереше. — А няма ли такова нещо като любов?

Джони се облегна на стола и повдигна вежди.

— О, хайде, коте, нали си голямо момиче! Какво е любовта, ако не секс?

Той се наведе над масата и впи в нея горещ, подканящ поглед. — Хайде да се махаме оттук. Да отидем долу на брега. Аз те желая, ти също ме желаеш. Виждам го в очите ти. Хайде да се изчукаме, коте! Да подпалим един пожар тая нощ.

Джилда грабна чантичката си. Ноктите й се впиха дълбоко в меката материя.

— Как можеш да ми говориш така? Джони! Аз те обичам! — Лицето й беше бледо и устните й трепереха.

— О, Боже! Какви ми ги говориш, коте? Виж какво, аз…

Джилда стана от стола си. Говореше тихо, така че никой друг, освен Джони да не може да я чуе. Гласът й беше несигурен.

— Приятно прекарване. Забавлявай се с оная курва, ей там. Можеш да се прибереш пеша. Марта беше права. Ти не си стока.

Тя бързо се измъкна покрай масата и напусна кейчето.

Джони стоеше неподвижно. Обхвана го ярост. Едва възпря силното си желание да измете всичко от масата на пода.

Любов, брак — тези неща не го интересуваха! Една жена не можеше да има постоянно място в живота му. Той желаеше силно да има своя гараж, бързите коли около себе си и мъже, с които да си говори за коли.

Вечно някакви усложнения, мислеше той в яда си. В момента, в който видя Джилда, той я пожела физически, но не за постоянно. Той знаеше, че няма да я желае вече, когато започне да боядисва прошарените си коси. Той я желаеше сега, в този момент. Мисълта да живее постоянно с нея, дори след като физическото привличане угасне, тя да се грижи за дома му, да го смъмря за мръсните обувки, да му готви ужасните гозби за закуска, обяд, вечеря и обратно, и това ден след ден… Да му мърмори, че е закъснял, когато е работил по някоя кола до късно… Ужас! Не! За нищо на света! Това не беше по неговите сили.

Нисък, мелодичен глас прекъсна мислите му:

— Изостави ли те?

Джони се стресна и видя, че русата жена е прекосила платформата и сега седеше срещу него, на мястото на Джилда.