Джеймс Чейс - С ухо на земята

Бяха й нужни няколко секунди, за да си възвърне способността да говори нормално. Тогава тя им каза това, което чу по радиото преди минути. Лайза Луис, най-богатата жена в Парадайз Сити и четвъртата по богатство в света, е била пребита до смърт тази нощ и известната Огърлица на Есмалди е била открадната.

— Оня мръсник е! Оня кучи син, Джони! — изкряска истерично Марта. — Той знаеше за огърлицата! Нали искаше да я открадне! Аз му казах да не го прави! Но той го е направил и я е убил. Гадното копеле. Аз го сгащих, като се прибираше снощи. Целият беше в кръв! Господи! Хенри, загубени сме. Тази проклета огърлица е застрахована при Мадокс. Чу ли? Загубени сме. — Тя се строполи в един стол и продължи да стене.

Хенри изведнъж се почувства много стар и немощен. Сърцето му започна де бие неравно. Беше изгубил способността си да мисли. Заговори, като се запъваше пред всяка дума.

— Аз не мога да повярвам. Джони не може да направи такова нещо.

— Казах ти, че го видях как се промъква тайно снощи в четири часа. Целият беше оплескан с кръв. — Марта крещеше и повдигаше нагоре огромния си бюст, опитвайки се да събере дъха си. — Кой друг би могъл да отвори сейф „Райсън“? Той знаеше разположението! Копелето се е опитало да ни измами. Влязъл е, тя го е хванала и той я е убил. После е взел огърлицата. Хенри! Край с нас!

— Млъкни! — изкрещя грубо Джилда. — Откъде знаеш, че той го е направил.

Тя се затича през терасата по коридора към стаята на Джони. Отвори вратата със замах и спря с ръка на устата.

Джони спеше. На лицето си имаше прорезна рана и много засъхнала кръв. На пода се валяше риза, и тя цялата на кървави петна. По голите му ръце имаше драскотини. Драскотини от нокти.

Джилда изтръпна в ужас. Тя отиде до него, хвана го за раменете и го разтърси силно.

Когато Хари слезе в Парадайз Сити, на летището го чакаше ролса с Тото зад волана. Малкият японец беше като зашеметен. Щом Хари го попита за Лайза, той само поклати глава и промърмори:

— Лошо, лошо, лошо.

И това беше всичко, което Хари разбра от него.

Ролсът спря пред къщата и Хари изтича по стълбите. В алеята видя паркирани пет полицейски коли. А когато влезе във фоайето, то му се стори пълно с униформени и цивилни полицаи.

Капитанът от полицията Фред Таръл излезе от всекидневната и му се представи. Това не беше необходимо, защото Хари беше виждал често капитан Таръл на игрището за голф и беше чувал за него, че е високо квалифициран и надежден полицейски служител. Щом влязоха двамата във всекидневната, Таръл каза:

— Обирът и убийството са станали между единадесет вечерта и три часа сутринта. Това е най-близкото, което медицинската експертиза може да определи.

Хари седна. Все още се намираше в шок. Докато си палеше цигара, ръцете му трепереха.

— Как е станало?

— Доста загадъчни обстоятелства. Таръл приседна в един фотьойл. — В момента, мистър Луис, се опитваме да установим дали не е работа на някой вътрешен човек.

Хари настръхна и го погледна:

— Какво, по дяволите, искате да кажете!

— Всички от вашата прислуга са заподозрени в момента — тихо каза Таръл. — Проверихме всички врати. Ключалката на парадната врата, страничната врата и тази към вътрешния двор са сигурни и никой не ги е пипал. Един прозорец във вашия кабинет беше отворен. Изглежда е отворен, за да ни насочи, че убиецът е влязъл оттам, но ние сме убедени, че е отворен отвътре.

— Но никой от прислугата не би могъл.

— Почакайте за момент. Откога работи при вас медицинската сестра Хелгар?

— Но това е невероятно. Хелгар беше всеотдадена на съпругата ми.

— Откога работи тук.

— Откакто жена ми претърпя злополуката — две години.

— Има и друг малък проблем, мистър Луис. Сейфовете „Райсън“ са абсолютно обезопасени срещу обир. Аз познавам добре тези сейфове. Кой друг, освен вас знаеше как да го отвори и да обезвреди сигналното устройство.

— Жена ми, разбира се, и… Хелгар.

— Японецът или някой друг от прислугата?

— Не.

Таръл кимна.

— Сейфът е намерен отворен, когато Хелгар е открила убитата. Нали разбирате какво имам предвид. Това е много специален сейф. Който го е отворил, трябва да е знаел къде са скрити тайните бутони. Вече ги проверихме заедно с местния представител на фирмата „Райсън“ Хакет. Единствените, които биха могли да отворят сейфа, са Хакет, техникът, който го е поставил, вие и Хелгар. Сега проверяваме Хакет и техника. Ние ги познаваме добре. И двамата са първокласни специалисти и са категорично извън подозрение. — Таръл подръпна мустаците си. — Оставате вие и Хелгар. Вие сте били във Фриско, така че остава Хелгар.