Джеймс Чейс - С ухо на земята

Щом я поогледа, видя тежкия бюст под бялата рокля, студената, изтънчена красота на лицето, Джони усети сексуална тръпка.

— Да, така май стана — рече той. — Малко тип девственица си пада.

Жената се изсмя шумно. Смехът й беше възбуждащ, като всичко друго в нея. Отметна назад глава и откри една красива шия, както и ред великолепни зъби.

— И на мен така ми се стори. Но аз определено не съм от този тип. Как се казваш?

— Джони.

— Джони… Харесва ми. Аз съм Хелън. — Студените сини очи направо го пронизваха. — Защо да губим време, Джони? Знам какво ти се иска. Аз искам същото. Да тръгваме ли?

Джони щракна с пръсти към един преминаващ наблизо сервитьор и поиска сметката!

— О-о, остави това! — каза тя нетърпеливо и стана. — Тук ме познават добре. Ще се погрижат за сметката ти.

Значи така, помисли си Джони. Тази мръсница плаща, а аз трябва да предоставя стоката.

Докато крачеха заедно с русата към изхода, погледите на всички присъстващи в ресторанта бяха вперени в Джони.

Джилда се изкачи по стълбите към терасата. Марта току-що бе привършила с вечерята си. Хенри, който в момента си наливаше бренди, погледна с изненада.

— Къде е Джони? — попита Марта, като видя, че Джилда е сама.

Джилда въобще не се спря. Очите й бяха пълни със сълзи. Тя повдигна рязко рамене и каза:

— Не знам и не ме интересува!

Чуха я как затръшна вратата на спалнята си.

Марта тъкмо си изваждаше един шоколадов бонбон от голямата кутия, която Хенри й беше донесъл. Спря, като чу трясък, и погледна Хенри.

— Сега пък какво става?

Хенри поклати глава с малко тъжно изражение:

— Млади хора… Солта на живота им е да се карат. Не помниш ли ти, като беше млада?

— Той не е стока! — изръмжа Марта злобно. — Разбрах го, щом го видях. Проклет негодник.

— Не бих употребил чак такива думи — рече Хенри и отпи от брендито си. — Изкара ни доста пари.

Докато Джилда лежеше на леглото си с лицето забито във възглавницата и плачеше, Джони седеше отдясно на русокосата, която шофираше своя „Мъркюри Хедър“ по крайбрежното шосе. От време на време тя слагаше ръката си на бедрото му, високо над коляното и стискаше мускула.

— Навсякъде ли си така твърд, Джони? — попита.

— Почакай и ще видиш — засмя се той.

Тя го погали с поглед. Очите й блестяха, устата й се изви в чувствена усмивка.

— Ти няма да бъдеш разочарован. Чудя се аз дали няма да съм?

— Почакай и ще видиш. Къде отиваме?

— Вкъщи. Скъпият ми съпруг — стар и импотентен — е в Ню Йорк. Пръстите й се впиха дълбоко в мускулите на Джони. Той отмахна ръката й с нетърпелив жест. Минаха през висока градинска порта и спряха пред импозантна къща, цялата потънала в тъмнина.

— Робите ми спят — каза Хелън, докато излизаха от колата. — Не вдигай шум.

След няколко секунди бяха в обширна, луксозно обзаведена спалня. Хелън отиде до леглото, после се обърна с лице към Джони, който се приближаваше към нея. Дишането й беше учестено. Имаше нещо странно, почти налудничаво в стоманеносините й очи. Изведнъж замахна с дамската си чантичка и удари жестоко Джони през лицето. Металната катарама поряза дълбоко носа му от едната страна. Той се дръпна рязко назад, едновременно изненадан и разгневен. Кръвта се стичаше по лицето му и капеше върху ризата. Тя замахна отново, но Джони улови китката й и измъкна чантичката. И двамата бяха оплескани с кръв. Джони скъса стремително бялата рокля и хвърли Хелън върху леглото.

Около четири часа на следващата сутрин Марта се събуди от усещането за глад. Тя лежеше в тъмното, колебаейки се дали да се опита да заспи отново или да отиде до хладилника. Както винаги, хладилникът надделя. Тя светна лампата, сложи си халата и се затътри към кухнята. Изборът й падна върху едни спагети с лук, домати, а също и кълцано телешко. Тъкмо посягаше за купата с ястието, когато чу да се отваря врата и после внимателно да се затваря. Тя се насочи към коридора с намръщено лице и видя как Джони безшумно се придвижва към спалнята си. Като забеляза тъмния й силует на фона на кухненската врата, той се спря и каза:

— Здрасти! На червото ли си угаждаш? Подкрепяш се, а?

— Няма значение какво правя аз! — отсече тя. — Ти какво правиш?

— Какво мислиш, че правя? Лягам си.

Марта светна лампите в коридора. Вторачи се в Джони и замръзна от ужас.

Засъхнала кръв украсяваше лицето му. Имаше дълбока прорезна рана от едната страна на носа. Бялата му риза беше нашарена от големи кървави петна.

— Какво си правил, за Бога? — попита Марта с треперещ глас.