Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Хари? — строгият, обвинителен глас смрази в ужас сърцето му.

Успя някак да се овладее и бавно се придвижи по коридора, като спря пред отворената врата на Лайза.

Тя беше седнала в леглото. Един том от „Война и мир“ лежеше отворен от едната й страна. Изпитото и измъчено от болките лице беше бледо и големите очи блестяха върху него.

— Къде беше?

На Хари му стана съвсем ясно, че ако не успее да се измъкне някак от това положение, щеше лошо да загази. Той влезе в стаята, затвори вратата и запита.

— Защо не спиш, Лайза? Болки ли имаш?

— Къде беше?

— Не можах да заспя. Отидох да се поразходя. Той се приближи до леглото и седна до нея.

— Да се поразходиш? По това време. Минава два. Не ти вярвам!

— Лайза, моля те… — Хари успя да направи нещо като усмивка на лицето си, докато потта се стичаше по гърба му. — Имам си достатъчно проблеми. Не исках да те занимавам със себе си. Напоследък спя много лошо. И аз имам своите проблеми. Разбрах, че най-доброто, когато не мога да заспя, е да стана, да се облека и да се поразходя. Като се върна, почти веднага заспивам.

Подозрение присветкваше в очите й.

— Някоя курва ли си си намерил? — цинизмът в гласа й смрази кръвта на Хари.

„Господи! Става опасно!“ — помисли си той.

— Лайза, как можеш да говориш такива неща? — Той трябваше да бъде безкрайно убедителен, и макар да му се повдигаше от собственото му лицемерие, Хари се протегна напред, поглеждайки я право в очите. — Ти и аз изживяваме заедно този кошмар. Да, това е кошмар, а не брак, какъвто трябваше да имаме, но аз приех това положение заради тебе. Няма друга жена в живота ми, освен тебе. Ако не ми вярваш, значи не държиш на мене. Защото аз съм ти казвал преди, а ти го казвам и сега, че първия път, когато се любихме двамата, беше най-хубавият момент в живота ми. Беше толкова изключителна, мила. Мога да живея с този спомен завинаги.

Като чу да казва тези думи, Хари се засрами от себе си. Но толкова го беше страх, че лъжите сами си излизаха от устата му. Докато Лайза го гледаше мълчаливо, мина една дълга и напрегната минута. После трепна с рамене и каза:

— Добре, Хари. Разбирам. Сега иди да поспиш. Предстоят ти два дни, изпълнени с доста работа.

Хари бавно се изправи. Още не му се вярваше, че тя е приела версията му, и така му се искаше да престане да го гледа с тези подозрителни очи.

— Да. Надявам се, че сега ще засия.

Когато той стигна до вратата и най-сетне почувства, че е спасил положението, тя го извика:

— Хари!

— Да, мила?

— Моля те, не излизай повече на разходка. Така се притесних. Телефонирах в твоята стая и никой не ми отговори. Изплаших се за тебе. Ако не можеш да заспиш, моля те, ела и поговори с мене. Нали ще го направиш?

Хари разбра в какъв капан е попаднал и сърцето му се сви.

— Разбира се, мила. Няма да се повтори повече!

Хенри прекоси бавно белите и сини плочки на терасата, за да отиде до Марта и Джилда.

— Е, какво стана? — нетърпеливо запита Марта. — Взехте ли парите?

Хари се отпусна в един стол. Още се чувстваше леко разтреперан.

— Джилда, мила, би ли ми донесла едно силно уиски?

Като видя посивялото му от бледност лице, Джилда бързо прекоси всекидневната и отиде до барчето.

— Взехте ли парите? — Марта удари с длан бамбуковата маса.

— Джони ги взе.

— Джони? — Гласът на Марта се повиши. — Къде е той?

— В стаята си.

— Значи Джони ги взе! — Марта разтресе туловището си, от което столът изскърца продължително. — Не можа да се справиш с него, така ли? Направо ще получа удар!

— Успокой се. Аз никога не бих успял да ги взема сам. Добре че не останахме съвсем без нищо — каза Хенри и след кратко колебание продължи: — Знаеш ли какво си мисля… Ние май сме вече стари за тази работа.

— Искаш да кажеш, че ти си вече стар. Аз не съм — злобно му отвърна Марта.

Джилда донесе уискито с вода.

— Благодаря ти, мила моя — каза й Хенри и пое чашата. Изгълта половината от съдържанието й, остави я на масата и докосна устни с носната си кърпичка.

— Престани да се държиш като някое чучело, Хенри! — извика нетърпеливо Марта. — Кажи какво стана.

Хенри й разказа какво стана.

— Истината, Марта, е тази, че щяхме да останем и без грош, ако не беше Джони. Аби щеше да ни изиграе. Ония двама главорези щяха да отмъкнат всичките ни скъпоценности, а после Аби щеше да се направи, че нищичко не знае за това.

Тази новина потресе Марта. Огромната й плът се разтрепера.

— Смятах, че можем да се доверим на Аби.