Джеймс Чейс - С ухо на земята

Джони се обърна към Ханк, който се оттегляше боязливо назад.

— Махай се! — спокойно каза Джони.

Ханк се обърна и избяга.

Джони погледна кървящия негър, после погледна към Хенри.

— Добре ли си?

Хенри притискаше ръка към сърцето си. Дишаше трудно. Тази кратка, но жестока схватка го беше поразтърсила, но той кимна утвърдително.

— Сигурен ли си?

— Да, добре съм.

Джони се усмихна под мустак.

— Още те бива, Полковник. Казах го преди и пак го казвам. За тоя номер с крака трябваше доста кураж. Ти ми го сервира на чинийка тоя орангутан.

Той хвана десния глезен на Джъмбо и го извлече от офиса, влачи го по целия коридор до стълбите. После с мощен ритник изтласка огромното тяло надолу по дългия ред стълби чак до долната площадка, където се приземи с грохот.

Скритият зад чупката на коридора Аби наблюдаваше всичко това и очите му без малко да изхвърчат от орбитите. Когато беше напълно сигурен, че Джони се е върнал обратно в офиса, той отиде до Джъмбо, плесна го няколко пъти по лицето и го издърпа така, че да се облегне на стената.

Джъмбо изстена и тръсна глава.

— Върви по дяволите! Безполезна купчина месо! — изсъска му Аби и взе асансьора до най-долния етаж, защото сега единственото, което му оставаше да направи, бе да изнамери отнякъде сто хиляди долара кредит.

Точно след три часа и пет минути той влезе в офиса с мазна усмивка върху пълното лице. Постави едно куфарче върху бюрото.

— Всичко е уредено, Джони. Доста се поизпотих, но намерих парите — каза той. — Преброй ги!

Джони отвори куфарчето, извади парите и ги раздели на две, като даде половината на Хенри. Преброиха ги. Бяха сто хиляди в петдесетдоларови банкноти.

— Добре — каза Джони и плъзна две от кожените торбички към Аби. Отвори третата, извади троен наниз перли и го пусна в джоба си. След което плъзна и тази торбичка към Аби.

— Ей, какво правиш? — възкликна Аби. — Аз току-що купих тези перли!

— Тези не си купил. Това ти е глобата. Предупредих те — без никакви номера — каза Джони, приближавайки се до Аби, който снишаваше глава с намаляването на разстоянието. — Ако още веднъж ми изиграеш такова театро, ще ти счупя врата.

Отиде до вратата и кимна на Хенри:

— Да тръгваме, Полковник!

Без да поглежда към Аби, Полковника стана и тръгна заедно с Джони към асансьора.

През това време Лайза и Хари се бяха върнали вкъщи. Макар и да изглеждаше по-добре след екскурзията, Лайза все още имаше болки. Новите лекарства нямаха особен ефект. Беше все така раздразнителна и постоянно ковеше на Хари, че не е продал тексаския парцел. Но този път Хари не се разстройваше много от критиките на Лайза. Беше прекарал три незабравими дни и три незабравими нощи с Таня, които си заслужаваха абсолютно всичко, което му се налагаше да понася от Лайза.

Освен това знаеше, че след два дни предстои ежегодното общо събрание на корпорацията „Магазини на самообслужване Коен“ в Сан Франциско. Лайза винаги присъстваше на тези събрания и Хари се надяваше да се измъкне с извинението, че достатъчно дълго е отсъствал от офиса. Но надеждите му бяха напразни. В пристъп на оптимизъм той дори беше предупредил Таня, че ще бъде свободен две поредни нощи. Така, когато Лайза съобщи, че не се чувства достатъчно добре, за да присъства на събранието, и че Хари трябва да отиде като неин представител, той едва не припадна. Нямаше никакъв начин за излизане от положението и му се налагаше да замине.

Същата нощ се измъкна и отиде с Таня в апартамента, за да й съобщи неприятната новина.

Таня поклати глава с погребално изражение:

— Това е съдба, Хари. Вярваш ли в съдбата?

— Да — отговори Хари, който твърде малко се интересуваше от съдбата точно в този момент. — Ужасно гаден късмет. Но какво да се прави! Трябва да замина.

— Тя ще остане сама, така ли? Само със сестрата?

— И другата прислуга. Няма нужда де се тревожиш за нея.

— И ще си легне в десет и половина, както ти ми каза? Със сънотворно, нали? — каза Таня, гледайки встрани от Хари. — Колко жалко за нея, нали?

— О, я остави това. — Хари я прегърна. — Знаеш ли какво? Нещо много наоблечена ми се виждаш.

Таня се усмихна.

— Това може да се поправи много бързо… И няма ли да й идват гости, докато те няма?

— Не. Тя прави партита само когато аз съм тук. Хайде, стига, Таня. Съблечи тези дрехи!

Хари се върна вкъщи около два сутринта. Влезе и безшумно се придвижи до стаята си. Там го чакаше изненада, от която вълна студена пот изби по гърба му. В далечния край на коридора спалнята на Лайза беше отворена и лампата й светеше.