Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Ако ти се наемеш да я изпълниш, защо не. Аз съм аут. А за тия Джаксън какво ще кажете?

— Добре, тогава да ударим там.

Този път Джилда с лекота влезе в къщата. Тя описа ключалките на прозорците, Джони кимна с глава, разгледа схемата от „Райсън“ и се ухили.

— Лесна работа. Ще я свършим тази нощ. — Той се изправи. Беше с бански костюм и лека памучна риза.

— Отивам да поплувам.

Той слезе от терасата и се запъти към плажа.

Джилда стана бързо и отиде в стаята си. След няколко секунди се появи отново в бански костюм. Марта се обади:

— Джилда, един момент!

Джилда се спря намръщена и нетърпеливо попита:

— Какво?

— Не е необходимо да му бъдеш сянка, а също и да го гледаш така, като че ли всеки момент ще го схрускаш. Предупреждавам те. Той не е стока. Избий си го от главата.

Джилда се изчерви като домат.

— Я млъквай, дърта глупачка!

— Предупреждавам те! — каза Марта, като не пропусна да се подкрепи с един бонбон. — Той не е стока.

— Я върви по дяволите!

Джилда притича през терасата и се спусна към плажа.

— Просто я предупреждавам.

— И много тактично при това — каза Хенри сухо.

— Ще подремна. — И той се запъти към стаята си, провлачвайки лениво крака.

Джони видя как Джилда се гмурка в морето и се усмихна на себе си. Обърна се по гръб и я остави да го настигне.

— Как мислиш, дали всичко ще е наред тази нощ? — попита Джилда, плувайки изправена във водата.

— Разбира се.

— Нещо съм неспокойна.

Джони направи някаква крива физиономия, обърна се и заплува към брега.

Джилда се поколеба дали да не го последва, но като се сети, че Марта гледа от терасата, продължи да плува навътре в морето.

„Аз съм влюбена в Джони — призна си наум Джилда. — Но това не значи, че може да ме разиграва, както си поиска. Той е безцеремонен. Ако легнем заедно, после ще ме изостави и толкова. Не… Трябва хубавичко да помисля как точно да стигнем до леглото, защото на всяка цена трябва да го направим! Дали знае, че съм влюбена в него? Освен ако Марта е изплескала нещо…“

Тя почувства как мощен прилив на кръв нахлу в лицето й.

Вторият голям удар мина така успешно, както и първият. Цялата операция им отне не повече от четиринадесет минути и отнесоха бижута за не по-малко от четиристотин хиляди долара.

На връщане към вилата Джилда каза:

— Не мога да повярвам. Всичко беше толкова лесно, че чак се плаша.

— И какво страшно има? — В гласа на Джони се усещаше досада. — Тази дърта кучка хич не е глупава. Планът й е страхотен. Трябва да й го призная. За по-малко от седмица прибрахме стока за петстотин хиляди долара с много малко усилия и без никакви неприятности. Собствениците дори не знаят, че им няма дрънкулките. Ченгетата не са и чували за нашето съществуване. Чиста работа.

— Но още не сме видели парите — отбеляза Джилда. — Това е, което ме притеснява. Не бихме могли сами да продадем стоката. А в този вид не струва за нас и пукнат грош.

Джони се намръщи и очите му се смалиха. Не беше мислил за това.

— Имаш право. Трябва да задвижим нещата. Време е да получим нещо в брой. Ще говоря с Полковника.

Намериха Марта и Хенри отново в тревожно очакване. След като скъпоценностите бяха прегледани и върнати обратно в кесийката, Джони каза:

— Полковник, хайде утре да отидем до Аби и да обърнем в пари тази и предишната стока.

Хенри като че ли се стресна от това предложение.

— Не беше такава уговорката. Като вземем и колекцията на Крейл, тогава отиваме при Аби. Марта и аз ще се срещнем с него, а не ти и аз, Джони.

Джони му се усмихна, пресегна се през масата и грабна торбичката с бижутата. Стискайки я в здравия си юмрук, впери в Хенри мил поглед и продължи.

— Ти и аз, Полковник — каза тихо той. — Утре.

— Виж какво, — започна Марта и лицето й се оцвети в пурпурночервено.

— Тихо! — отсече Джони. — Говоря с Полковника. — Той продължаваше да гледа Хенри. — Искам някакви пари, а не тези дрънкулки. Не мога да чакам. Или двамата ще отидем при Аби утре, или ще отида сам.

Хенри разбираше добре кога са го притиснали до стената. Беше му пределно ясно, че този атлетичен младеж може да го смаже като муха, ако пожелае. Джони можеше да отиде в стаята му, да намери другите скъпоценности и да офейка. Никой от тях не беше в състояние да го спре.

— Добре, Джони — каза меко Хенри. — Ще отидем двамата при Аби утре.

Джони остави торбичката с бижутата обратно на масата, кимна с глава и се оттегли в стаята си.

Марта изчака да чуе затварянето на вратата, обърна се към Джилда и изсъска злобно.