Джеймс Чейс - С ухо на земята

Хари прекара по-голямата част от деня в офиса, напрягайки се да намери изход от това ужасно положение. След като обядва в Яхтклуба, се обади в ресторант „Сайгон“ и поиска да говори с Таня.

— Трябва да те видя тази вечер.

— Хари, мили, извини ме, но точно сега съм в обичайното месечно неразположение.

— Няма значение. Трябва да те видя.

Тази нощ, след като Лайза си легна, Хари се срещна с Таня на обичайния ъгъл.

— Не, няма да ходим в апартамента — каза той, сядайки до нея в малката кола. — Само слушай. Много е важно.

Той й каза, че трябва да замине с Лайза за Бахамите и че няма да го има шест седмици. Болезнена тръпка спря дъха на Таня.

— Но ти не се тревожи. Аз няма да остана шест седмици каза Хари и взе ръката й в своята. — Искам от тебе да изпратиш една телеграма до яхтата на трети септември. — Той извади от портфейла си сгънат на четири лист хартия. — Адресът и текстът са написани тук. Аз ще пристигна на четвърти и ще имаме цели три дни и нощи заедно, докато се върна на яхтата отново.

Две седмици по-късно, когато яхтата беше на котва в пристанището на остров Андрус преди прекосяването на Ексума Саунд по пътя за Масоу, телеграмата пристигна.

Хари беше прекарал кошмарни четиринайсет дни. Най-сетне Лайза беше в по-добро настроение, но постоянната компания на семейство Ван Джонсън го беше подлудила напълно. Четиримата тъкмо бяха седнали на слънце и пиеха следобедните си коктейли, когато един човек от екипажа донесе на Хари телеграмата. Докато четеше, Хари много добре знаеше, че Лайза го наблюдава. После й я подаде.

Яхта „Златна стрела“

Остров Андрус

Размислих. Моля среща на пети.

Лайза го погледна подозрително.

— Какво означава това?

— Това е човекът, на когото почти бях продал парцела, тексасецът — обясни Хари. — Това е сделка за триста хиляди, Лайза.

— Откъде е разбрал как да се свърже с тебе.

— Аз постоянно поддържам контакт с него.

— Мис Бърнстейн може да се справи с това.

— Не, няма. Той не може да я понася. Ще трябва да се върна.

Сам Ван Джонсън, едър, пухкав, оплешивяващ мъж, му се яви в помощ.

— За Бога, Хари! Триста хиляди! Човече, това са маса пари! Как смяташ да се придвижиш?

Хари все още гледаше Лайза, а тя ядосано разглеждаше телеграмата.

— Баща ти искаше да продаде тази земя, мила — каза тихо, чувствайки силните удари на сърцето си. — Кажи, трябва ли да отида или не?

— О-о, отивай! Но това не значи, че той ще купи! — Лайза го погледна. — Къде ще отседнеш?

— Ами в някой мотел. Не ми се ходи в „Маджестик“, доста е тъпо.

— Значи аз няма да знам къде си?

— Но, мила, ще бъда на парцела повечето време.

— Не мога да се свържа с тебе там.

— Аз ще държа връзка с вас и ще се срещнем в Масоу.

Хари полетя за Парадайз Сити. Само час след пристигането вече беше с Таня в нейния апартамент. Любиха се дълго, нежно и страстно. Понеже знаеха, че не могат да си позволят да бъдат видени заедно в града, Таня бе уредила да им донасят храната. Вечерята пристигна от ресторант „Сайгон“, донесена от усмихнат виетнамец.

Хари беше доволен. Присъствието на Таня го омайваше и когато не реализираше физически любовта си, не му трябваше нищо друго, освен да лежи на дивана и да я наблюдава как се движи из стаята, сервира храната или сяда на пода, за да му говори.

Сутринта на втория ден, в който бяха заедно, тя внезапно каза:

— Хари, знаеш ли колко много ми се иска да видя твоя дом. Сега имаш възможност да ми го покажеш. Ще го направиш ли?

Къщата беше затворена. Хелгар беше на яхтата, Тото и останалият персонал бяха в полагаемия им се отпуск. Сложната алармена инсталация, разположена из къщата, свързана с полицейския участък, задоволяваше Лайза и тя смяташе, че къщата е в безопасност, макар и безлюдна.

Предложението на Таня стресна Хари.

— Съжалявам, но не бих могъл. Много е рисковано. Боже мой! Ако Лайза само…

— Можем да отидем късно през нощта. Никой няма да разбере. Толкова ми се иска да видя твоя дом.

Но мисълта за това плашеше Хари.

— Прощавай, Таня, но не мога.

Когато искаш нещо, трябва да се бориш за него, беше казвал Донг То толкова много пъти.

— Добре тогава! — За пръв път, откакто я познаваше, красивото й малко лице стана тъжно и студено.

— Аз направих толкова много за тебе. Предоставям ти себе си винаги, когато ме пожелаеш. Надявам се, че и ти би могъл да направиш нещо за мен.

Хари се колебаеше. От изражението й личеше, че ще се цупи цялата вечер, а може би и следващия ден, а времето летеше неумолимо.