Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Но ти имаш хубава работа, нали Хари?

— Не съвсем. Тя може да ме изхвърли, когато си поиска. Фирмата е нейна, всичко е нейно. Ако се разведе с мене, ще остана без пукнат цент.

Докато мозъкът на Таня обработваше тази информация, лицето й остана неподвижно.

— Разбирам. Значи трябва да си много внимателен — каза тя накрая. — Но не може ли понякога да се виждаме, след като тя си легне? В колко часа си ляга?

— Винаги в десет и половина, освен ако имаме гости. Но не виждам как бих могъл да го направя. Не мога да изкарам колата, все някой ще ме чуе.

— Но ако аз те чакам с кола? Бих могла да те докарвам дотук и да те връщам обратно.

Хари се изненада. Та това наистина беше идея.

— Можеш ли да шофираш?

— Разбира се.

— Имаш ли кола?

— Не, но можем да купим. Знам една много евтина и хубава кола, която се продава. Струва само 400 долара. На старо, разбира се.

Точно в този момент Хари имаше само осемстотин долара в сметката, с която трябваше да изкара останалите петнадесет дни до следващата вноска от заплатата. Размърда се малко притеснено.

— Трябва да си помисля за това.

Таня отдавна мечтаеше да има кола. Тя забеляза колебанието му. Баща й винаги казваше, че ако нещо си заслужава, трябва да се бориш за него докрай.

— Ако решим да купим тази кола, трябва да побързаме. — Една решителна нотка прозвуча в гласа й. — Собственикът е приятел на татко. Каза ми, че ако не реша до утре, ще я продаде на друг свой приятел.

Хари разсъждаваше. Неговата спалня беше до вътрешния двор. Щеше да е по-лесно и по-сигурно да мине през вратата за вътрешния двор и после по алеята за коли, без да го види никой. Откакто осакатя, Лайза си лягаше винаги в десет и половина, освен когато имаха гости. Той обикновено се прибираше в стаята си и четеше в леглото. Лайза винаги взимаше хапчета за сън и спеше дълбоко до седем часа сутринта. Да, така щеше да е съвсем сигурно. Можеше да излезе към единайсет и половина, да прекара два часа с Таня, да се върне и ни лук ял, ни лук мирисал.

Но четиристотин долара! Откъде да ги вземе. Таня видя, че той все още се колебае, и каза тъжно:

— Но вероятно е прекалено скъпо? Пък и ти сигурно предпочиташ да ме виждаш само в неделя?

Това окончателно срази Хари и той взе решение. Прегърна я силно, прокара ръка по красивия й гръб:

— Купи я. Ще ти дам чек.

Тя се притисна към него.

— Няма ли да е по-сигурно в брой?

— Да, права си. Ще ти пратя парите в препоръчано писмо.

— След това, ако искаш да ме видиш, ще е нужно само да ми се обадиш по телефона.

— Не мога, защото подслушват.

— Можеш. Като набереш ресторанта, ще кажеш, че си сгрешил номера. Папа винаги вдига телефона. Той познава гласа ти. Ще ми каже и аз ще те чакам в колата.

Хари я погледна замислено.

— Ти наистина добре си обмислила всичко.

— Да, защото те обичам и разбирам колко много трябва да внимаваш.

Хари я обърна по гръб и се надвеси над нея.

— Сега ти ще бъдеш пасивна, а аз ще бъда много активен.

Преди да си тръгне, той телефонира в Голфклуба. Джо Гейтс със заекване му съобщи, че не са го търсили.

По пътя към къщи Хари мислеше как да похарчи 400 долара, без да накърни сметката си. Имаше усещането, че се оплита здраво в мрежа от лъжи, но не го беше грижа.

Когато влизаше в гаража, Хари блъсна астона в колоната, разделяща едната гаражна клетка от другата. Смачка калника и счупи фара.

— Какво ти става? — попита истерично Лайза, когато й съобщи за злополуката. — Да не си пиян?

— Какво да се прави — каза Хари, повдигайки рамене. — Случва се. Съжалявам. Най-добре е да я закарам до сервиза на Джеферсън. Той ще я оправи.

Джеферсън, собственикът на сервиза, харесваше Хари. Двамата си говореха за коли и. Хари знаеше добре, че монтьорът няма приказка с Лайза.

Като прегледа повредата, Джеферсън каза, че поправката ще струва петдесет долара.

— Ще ми направиш ли една услуга? — каза Хари.

— Би ли раздул сметката до четиристотин и петдесет?

— Хари му намигна. — Аз ще взема четиристотин, след като мисис Луис плати. Съгласен?

Джеферсън се ухили.

— Защо не. За мен е удоволствие да направя нещо за вас, мистър Луис. Я да видим сега: калник — изчукан и пребоядисан, нов фар, сменена джанта, свален и поправен преден вал, регулирани спирачки… Така, ще стане.

Когато сметката пристигна, Лайза вдигна врява до небето. Хари заяви с подчертано хрисим тон, че произшествието наистина е било случайно и застрахователната агенция ще покрие щетите, но тъй или иначе Джеферсън би бил по-доволен, ако получи чек веднага. Лайза подписа чека и му го хвърли: