Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Трябва да тръгвам.

Той я прегърна нежно, погали я и я целуна. А после, като си припомни колко много закъснява, се сбогува набързо.

— Следващата неделя, в девет часа, точно отсреща, нали.

Тя му се усмихна щастливо.

— Да.

Хари срещна Джек Инглиш в Яхтклуба. И двамата щяха да обядват с клиенти.

— Няма да мога да дойда в Голфклуба следващата неделя — каза Хари.

— Но, моля те! — Инглиш изглеждаше объркан. — Уговорихме се да се редуваме. Следващата неделя е мой ред.

— Съжалявам.

Инглиш присви очи.

— Наистина ще съжаляваш. Защото, ако ти не ме прикриваш, и аз няма да те прикривам.

Хари очакваше такава реакция и беше обмислил нещата предварително.

— Как мислиш, дали не можем да уредим нещо с Джо Гейтс?

Джо Гейтс беше барманът в Голфклуба, който предаваше телефонните обаждания.

Инглиш грейна.

— Това е страхотна идея. Но как?

— Ако му бутнем двадесет долара на седмица, дали няма да се съгласи, при евентуално обаждане на някоя от съпругите ни, да казва, че сме някъде по игрището. Преди да си тръгнем от нашите приятелки, ще му телефонираме и той ще ни предава съобщенията.

Инглиш погледна Хари с възхищение.

— Ти си гений! Това е страхотно! За двадесет долара Джо ще продаде и майка си. Остави го на мене. Аз ще говоря с него. Едната седмица ще му плащаш ти, другата — аз. Съгласен?

По-късно Инглиш телефонира на Хари в офиса и му каза, че всичко е уредено. Хари го беше предупредил, че мис Бърнстейн подслушва, затова Инглиш каза само: „Джо е уредил нашата игра за неделя. Всичко е наред“.

Хари избута някак дните до неделя. Не спираше да мисли единствено за Таня. Няколко пъти отнесеното му изражение предизвикваше Лайза рязко да го попита за какво мисли. Стреснат, Хари отговаряше, че се чудел как да убеди тексасеца, който се казваше Хол Герард, Да купи участъка земя, за който преговаряха.

— Знам, че мога да му го продам, но трябва да намеря правилния подход.

— Само за това ли мислиш?

— Ами да, по дяволите. Това е сделка за триста хиляди. — Хари запали цигара, за да не среща погледа й. — Не е малка работа.

Лайза повдигна рамене учудено.

— Какви сте само вие мъжете. Имаме пари колкото си щем. Ти просто си алчен.

Хари си помисли саркастично, че тя имаше пари колкото си ще, но той не.

— Да, мила, за тебе нещата стоят така наистина, но аз имам само двадесет хиляди в сметката и те постоянно се топят от всички тези инцидентни разходи, които ми се налагат.

Тя обърна изпитото си от болка лице и го погледна подозрително.

— Ако ти трябват пари, винаги можеш да ми кажеш. Просто ми дай сметките си и аз ще ги покрия.

Хари трябваше да употреби усилие на волята, за да не избухне.

— Тоест да бъда нещо като жиголо, така ли?

Тя повдигна черните си вежди. Изражението на лицето й говореше красноречиво: „Ти си точно това“.

— Парите са мои, Хари. Знаеш добре това. Би ли пуснал телевизора?

Да, всичко беше ясно. От Лайза нищо не можеше да измъкне. Трябваше да се справи някак само с двайсетте хиляди. Засега поне покупките на дрехи можеше да препраща на нейната сметка. Но трябваше да бъде извънредно внимателен, за да не й даде повод да поиска банковите бордера с разходите. Нещо, което лесно можеше да направи.

В събота вечерта го очакваше голям удар.

След вечеря бяха седнали на терасата. Хари се опитваше да чете едно криминале, но не успяваше да следи сюжета, понеже постоянно мислеше за Таня и за това, че след няколко часа ще лежи в прегръдките й. Лайза решаваше кръстословица. Внезапно каза:

— Забравих да ти кажа, Хари, че утре сутринта ще ходим в Маями. Семейство Джонсън ни поканиха на обяд.

Хари едва не се издаде. С голямо усилие на волята запази безизразна физиономия.

— Съжалявам, мила, но не мога. Обещах на Джек…

— Ще отидем, Хари!

— Знаеш ли какво, защо Тото не те закара. С Джек сме уговорили една игра по двойки…

— Ти ще ме закараш, Хари! — каза Лайза със студен равен глас, който не оставяше повече никакво място за спор. — Ти също си поканен.

— Но… — започна Хари, обаче като видя как лицето на Лайза побледня и в очите й пламна яростно огънче, внезапно спря. Не можеше да си позволи да настоява повече, познавайки добре сцената, която щеше да последва. — Добре… Тогава ще се обадя на Джек.

Стана и отиде във всекидневната. Беше бесен от собственото си малодушие и отчаян от провалянето на всичките му планове. Нямаше да може да се люби с Таня след толкова дълги дни чакане. Идеше му да се върне на терасата и да удуши онази кривоноса саката кучка, но успя да се овладее. Не смееше да се обади на Таня. Хелгар или Тото можеха да подслушват на някой от многото телефонни апарати из къщата. Така че се обади на Инглиш. Каза му, че ще води Лайза в Маями и много се извинява, но играта се проваля. Инглиш веднага разбра какво се е случило и каза, че няма нищо, просто лош късмет, може би другата неделя…