Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Май ще е най-добре да започнеш да се чукаш с това копеле. Някой трябва да го озапти.

Джилда я погледна студено и си тръгна.

— Значи мислиш, че ще се справиш с него, така ли? — Марта се обърна към Хенри. — Щом Аби плати, тоя смръдльо ще си вземе дела и край на нашите планове. Няма да можем да му го свием.

Хенри подръпна мустака си.

— Трябва да помисля.

Марта изсумтя и се понесе тежко към леглото. Беше толкова бясна, че забрави да се отбие до хладилника, и се сети чак когато си беше легнала в леглото.

— По дяволите, мама му стара! — каза си тя и изгаси лампата.

На следващата сутрин Аби Шулман седеше зад бюрото си и си драскаше някакви фигурки на лист хартия.

Последната седмица беше извънредно неползотворна за него. Въпреки че курортният сезон беше в разгара си, абсолютно нищо не му беше минало през ръцете. Полицията беше затегнала драстично мерките за сигурност и момчетата се бяха поуплашили. През цялата седмица нямаше нито една прилична кражба на бижута.

Искрено се изненада, когато Хенри и Джони влязоха в кабинета му.

— О, Полковник, Джони, здравейте! Какво ви води насам?

— Пари — каза Джони и сложи едно куфарче върху бюрото. Аби се усмихна накриво.

— На кого ли не са нужни пари? — Малките му очички се бяха залепили върху куфарчето. — Имате ли нещо за мене?

— Да.

— Почакайте. — Аби стана и заключи вратата на кабинета.

Джони отвори куфарчето и извади три малки кожени торбички и пакет, обвит в хартия. Той разви връвчиците на торбичките и изсипа съдържанието им на три отделни купчинки върху бюрото на Аби. При вида на диамантите, смарагдите, рубините и четирите великолепни перлени наниза, дъхът на Аби секна. От години не беше виждал толкова богат улов, а той беше стар рибар.

— Златните, сребърните и платинените неща са в пакета, Аби — каза Хенри.

Те изчакаха Аби да провери различните бижута и после Джони каза:

— Застрахователната цена на всичко това е петстотин и осемдесет хиляди.

Аби си сложи безизразната физиономия и повдигна тлъстите си рамене.

— Никога не вярвай на застрахователната цена, момчето ми. Голяма грешка е. Бижутата винаги се презастраховат. Това е номер.

Той разпръсна диамантите и започна да дъха в тях. Цели десет минути проверяваше различните скъпоценни камъни, разглеждаше перлените огърлици, от време на време слагаше на едното си око часовникарско стъкло, за да разгледа по-внимателно някой диамант. През това време Джони и Хенри го наблюдаваха.

Най-накрая махна стъклото от окото си и започна да прави някакви изчисления върху лист хартия. После пусна молива и погледна Хенри.

— Добра стока, Полковник. Дума да няма, много добра. Но при сегашните пазарни условия не мога да взема за нея повече от сто и петдесет хиляди. Искаш една трета, нали? Ние се договорихме за това. То си е пладнешки обир, но такава е уговорката и няма как, аз си държа на думата. Така че ще ти платя петдесет хиляди долара. — Той се усмихна на Хенри. — Нали така?

— Ти можеш да вземеш много повече за тези неща, Аби. Хайде, стига си ме будалкал — каза Хенри, клатейки глава. — Ние очакваме поне двеста хиляди.

— Не — каза тихо Джони. — Ние или ще ти продадем тази стока за триста и петдесет хиляди, или ти няма да я купиш.

Аби се облегна на стола си с изражение на болезнено учудване.

— Вие да не сте луди! Триста и петдесет? Няма и двеста хиляди. Познавам добре пазара.

— Аз също — каза Джони. — Говорих с Барни Баум.

Лицето на Аби стана червеникавокафяво.

— Този крадец! Не ме разсмивай! Виж какво, Джони, аз знам какво говоря. Аз…

— Млъкни — изръмжа Джони и стана. Наведе се над бюрото и се втренчи в Аби. — Или ще ни дадеш сто и двадесет хиляди като наш дял от цялата работа, или няма да ти продаваме нищо. Това е последната ни цена!

Аби се отпусна в стола си.

— Невъзможно, Джони. Но знаеш ли какво ще направя. Ще съм съвсем на загуба. Стоката си я бива, не го отричам, но пазарът е претъпкан. Ще ви дам осемдесет хиляди. Става ли?

Джони започна да загребва с ръка диамантите и да ги изсипва в една от торбичките. Когато започна да събира и смарагдите, Аби каза:

— Почакай малко! Осемдесет хиляди! Та това е цяло състояние. Кълна ти се, Джони, че никой няма да ти даде повече от петдесет. Кълна се.

Джони пусна смарагдите в торбичката.

— Какво правиш? — попита Аби. Потта беше избила по челото му.

— Ще занеса стоката на Баум — каза Джони и пусна перлените огърлици в третата торбичка.