Джеймс Чейс - С ухо на земята

Хенри погледна Джилда, която стоеше зад Джони, бяла като платно. Тя кимна утвърдително.

— Коя е тази жена? — попита Хенри.

— Името й е Хелън Буут… Богата нимфоманка. Мъжът й е в Ню Йорк по работа. Тя ме свали. Бях в нейната къща почти до четири сутринта — каза Джони. — Тя е луда жена. Удари ме и ме изподра. Кръвта, която Марта видя по мене, беше моята собствена.

— Той лъже! — изкрещя Марта. — Не му вярвам и една думичка! Той е откраднал огърлицата и е убил онази жена!

Хенри попи потта от лицето си с копринена носна кърпа и погледна Джони:

— Тази случка ли ще разкажеш на полицията, ако те попитат?

— Защо не? Това е истината.

— Мислиш ли, че една богата, омъжена жена ще потвърди такава история?

Джони се строполи на един стол. Краката като чели му изневериха.

— Кълна се, че това е истината!

— Аз ти вярвам — каза Джилда и сложи ръка на рамото му. — Вярвам ти, Джони!

— Вярвай му, малоумна глупачко! — избухна Марта. — Предупреждавах те да се държиш далече от него, казах ти, че е опасен. А сега ни вкара в беля!

— Ако не си затвориш дебелата уста, аз ще ти я затворя! — Джони крещеше вбесен.

— Така, така! Точно така. — Марта беше преминала в истеричен фалцет. — Давай, убий и мене, както си убил онази жена.

— Стига! — отсече властно Хенри. — Сега ме слушайте внимателно. Всички сме в ужасна беда. Аз вярвам на Джони. Не мисля, че той е убил онази жена, но това не ни помага много. Не можем да направим нищо друго, освен веднага да се махнем оттук. Парите са у нас. Трябва да се разделим и да изчезнем веднага.

Джони погледна изплашеното, бледо като на смъртник лице на стареца и поклати отрицателно глава.

— Не трябва да се поддаваме на паниката. Наели сме тази вила за още две седмици и наемът е платен. Ако изчезнем сега, веднага ще си навлечем подозрения. Това не е начин да се измъкнем от положението. Трябва да измислим нещо по-добро. Аз не съм убил онази жена, но, все пак някой го е направил. Някой, който при това е знаел как да отвори този толкова труден сейф. Ние трябва да намерим този някой, убиеца. — Той спря и след кратка пауза продължи. — Ако ченгетата ме хванат, ще ми лепнат обвинение за убийство, но вие тримата също ще загазите. Ние сме в един кюп, независимо дали това ви харесва или не. Така че по-добре да не мърдаме оттук. — Той вдигна ръка, щом забеляза, че Марта се готви да каже нещо. — Ти мълчи! Трябва да разбереш, че дори и да заподозрат, че ние сме го направили, не могат да го докажат. Дори само за да ни арестуват, им е нужно някакво доказателство, а ние знаем, че не сме оставили абсолютно никакви следи или отпечатъци от пръсти. Трябва да бъдем спокойни. Ако побегнем сега, те ще побегнат след нас. Ще стоим тук през следващите две седмици, ще се правим на курортисти, ще си живеем небрежно и аз ви давам деветдесет и девет процента гаранция, че ченгетата дори няма да ни разпитват. Но трябва на всяка цена да изнесем парите оттук. Ако ченгетата претърсят къщата и намерят толкова пари, подозрението ни е в кърпа вързано!

— Аз заминавам! — размърда се решително Марта. — Вземам своите пари и тръгвам!

— Никъде няма да ходиш! — изкрещя й властно Джони. — Ще оставиш парите си в сейф в банката и ще стоиш тук.

— Да, наистина — обади се Хенри. — Ако побегнем веднага, Марта, наистина ще загазим. Сега го разбирам. Единствената ни надежда е да блъфираме. Джони е нрав.

Марта се разплака и заговори, подсмърчайки тъжно.

— Тоя кучи син развали една от най-хубавите закуски в живота ми.

Джони отвърна отегчено погледа си от нея.

— Веднага щом банката отвори, ще сляза в града с парите.

— Няма да пипаш моя дял! — изкрещя Марта. — Да не мислиш…

— О, млъквай! — Джони почти стана, после се облегна обратно на стола си и погледна Хенри:

— Знаеш какво имам предвид? Мисля, че съпругът на онази жена го е направил. — При такова наследство — куп милиони. Освен това кой друг, освен нас знае как да отвори тоя сейф?

— Това не ни е много от полза — отбеляза Хенри.

— Може и да е. Аз ще наблюдавам този тип. Заслужава си да се похарчат малко пари за това. Ще наема няколко частни детективи да го следят. Сами няма да се справим. Нужна е професионална ръка.

— Слушайте! — каза рязко Джилда.

Чуха звук от кола, приближаваща с бърза скорост по шосето.

Джони скочи на крака. Мускулите на лицето му се стегнаха като струни.

— Не биха могли да ни открият толкова бързо! Това е абсурд.

Той отиде до парапета, за да погледне входната алея. Сърцето му подскочи, когато видя голяма черна кола, която пропълзя през отворената порта и спря пред входната врата. Там той я изгуби от поглед.