Джеймс Чейс - С ухо на земята

Щом се изправи на крака, той изведнъж осъзна, че вече е свободен да се среща с Таня, когато поиска. Повече няма да има промъкване посред нощите и никой няма да го проверява. След няколко дена, веднага щом завещанието влезе в сила, ще уволни прислугата, ще продаде къщата и ще си потърси нещо по-малко, където да води ергенски живот.

Когато преминаваше през фоайето, се появи Тото.

— Ще вечерям навън — каза му Хари делово и без да го погледне, отиде в гаража.

Донг То го посрещна с дълбок поклон и погребално изражение на жълтото си лице. Преведе го през шумната гмеж на ресторанта до уединеното сепаре. Виетнамецът не каза нищо за Лайза, но начинът, по който се държеше, дълбоките поклони показаха на Хари неговия потрес и съчувствие.

— Ще взема само супа — каза Хари, настанявайки се на масата. — Тук ли е Таня?

— Ще я изпратя при вас, мистър Луис.

Хари запали цигара и се загледа безцелно през прозореца. Нервите му бяха на скъсване.

Един сервитьор донесе супата. Хари предположи, че Таня щеше да изчака да привърши с храненето си и тогава ще дойде.

Като приключи със супата, той избута напред чинията и се опита да се успокои, докато наблюдаваше туристите по кея.

Вратата се отвори и Таня влезе в стаята. Беше с бяла туника и черни панталони. Никога не си слагаше грим и сега личаха тъмни сенки под очите й. Като затвори вратата, тя спря за момент. Погледнаха се в очите, после тя приближи и седна срещу него.

— Чух по радиото! — каза тя с тих и нежен глас. — Исках да се обадя по телефона, но реших да не го правя. Това е ужасно, Хари!

Той кимна.

— Спомняш ли си какво ти казах за съдбата? — продължи Таня. — Запалих една свещ за нея.

Хари отново кимна. Той гледаше и осъзнаваше, че не би могъл да отгатне чувствата й по това изражение на лицето. Дори бадемовидните очи не му говореха нищо.

— Сега си свободен — каза тя след продължително мълчание.

— Да.

Погледнаха се и тя прочете в очите му колебание и неувереност. Протегна напред малките си красиви ръце и ги положи върху покривката.

— Свободен си, нали Хари?

Хари се поколеба за миг, после без да гледа красивото ориенталско лице, каза:

— Наследявам всичките й пари, всичко, което тя притежаваше, но не съм истински свободен.

Той забеляза как дланите й се свиха в юмруци.

— Какво означава това? Моля те, обясни!

Хари отново се поколеба. Помисли си, че би могъл да й го каже сега. Рано или късно щеше да го узнае.

— Има една клауза в завещанието. — С усилие я погледна в очите. Седяха известно време неподвижни и мълчаливи. Чертите на нейното лице се бяха стегнали. Като че ли мускулите под кожата й се бяха вкаменили. Очите й заприличаха на черни топчета. Хари никога не я беше виждал такава.

— Каква клауза? — попита тя.

— Ако се оженя отново, губя всичко. Преминава във владение на някакъв приют за инвалиди.

Таня остана неподвижна, със свити юмруци и очи без поглед. Не каза нищо.

Хари изгаси цигарата си в пепелника с трепереща ръка.

— Съжалявам, мила — проговори той накрая. — Тя си остана кучка до края. Но сега имам страшно много пари. Ще ми стигнат за два живота. Няма такова нещо, което да не мога да ти купя…

— Благодаря. Разбирам всичко. Аз трябва да остана твоята курва?

Хари хвана ръцете й, но тя ги измъкна и ги сложи в скута си.

— Не говори така, Таня — умолително каза той. — Сега мога да направя толкова много за тебе, а не бих могъл да направя нищо, ако се оженим. Трябва да разбереш това.

— Какво можеш да направиш за мене? — запита настоятелно Таня.

— Всичко. Поискай нещо. Можеш да имаш красива къща, да я обзаведеш, както пожелаеш. Кола каквато ти харесва, дрехи, бижута. Мога да ти купя всичко, за което ще се сетиш.

— Но не мога да стана твоя съпруга?

Хари разтвори безпомощно ръце.

— Не.

— Няма да мога да се срещам с твоите приятели? Трябва да си остана една държанка?

— Таня! Знаеш колко много те обичам. Боли ме, като говориш така.

— Истината понякога боли.

Хари запали още една цигара. Нима щеше да я изгуби. От това тревожно опасение направо му се гадеше.

— Моля те, опитай се да разбереш, мила! Моля те!

Тя повдигна рамене и стана.

— Ще се опитам да разбера. Трябва да помисля. Моля те, не ме търси няколко дни. И излезе от стаята.

Хари седя дълго време и гледа с празен поглед към кея. После с усилие стана от стола и излезе в шумния салон на ресторанта. Даде на усмихнатия сервитьор десет долара бакшиш. Когато приближи изхода, Донг То излезе иззад някаква сянка.