Джеймс Чейс - С ухо на земята

— Бъдете търпелив с нея, мистър Луис — каза той и се поклони. — Тя е още много млада и романтична.

Хари кимна с глава и се отправи навън към паркираната си кола.

Джони се пробуди рязко. Беше си легнал рано, оставяйки Марта и Хенри на терасата и Джилда, забила поглед в телевизора. Искаше му се да остане сам. Мисълта, че трябва да чака две години, преди да си купи гаража, му тежеше като камък. Беше сигурен, че гаражът в Кармел ще бъде продаден, преди той да се сдобие с парите и че ще трябва да потърси нещо друго. Но Джони разбираше, че трябва да бъде търпелив. Всяко избързване в този момент щеше да е фатално.

Въпреки че чуваше добре гласа на Марта на терасата и шума на телевизора, беше заспал веднага. Това, което го измъкна с раз от неспокойния му сън, беше едно леко отваряне на неговата врата.

Един лунен лъч преминаваше през отворения прозорец и се разливаше на килима в голямо сребърно петно. Джони погледна циферблата на ръчния си часовник — малко след два часа.

Беше готов всеки момент да скочи като тапа от леглото си, но се отпусна, виждайки Джилда да влиза през вратата.

— Буден ли си?

— Да. Какво има?

Той лежеше по гръб и я наблюдаваше. Джилда се приближи до леглото и седна на ръба. Беше стегнала здраво белия си халат.

— Искам да поговорим.

Той посегна към нощната лампа, но дръпна ръката си назад, когато тя вдигна своята в предупредителен жест.

— Не, моля те!

— Защо дойде? Какво има?

— Страхувам се, Джони.

— Защо?

— Имам чувство, че сме в капан. Марта има същото чувство.

— Тая тлъста дърта кучка.

— Тя усеща, че има нещо. Хенри също. Сега те разчитат на тебе, Джони. И аз разчитам на тебе!

— О, Боже Господи! Ние рискуваме, разбира се, но ще се измъкнем — каза Джони с раздразнение. — Не могат нищо да докажат, дори и да ни намерят. Трябва само да не си изпускаме нервите.

— Бих искала и аз да можех да бъда като тебе.

— Аз не мога да ти прелея смелост. Зависи само от тебе самата.

— Ти се интересуваш само от себе си, нали Джони?

— Защо, по дяволите, да се интересувам от другите? Хайде да не започваме отново!

— Няма. Извинявай. — Тя седеше неподвижна, с ръце в скута. Луната осветяваше косата й, но оставяше лицето в сянка. Така както беше седнала, свела поглед надолу към него, Джилда изглеждаше много красива.

— Знаеш ли, Джони, размислих и реших. Аз те обичам. И понеже имам чувството, че няма да сме заедно още дълго време… Нещо лошо ще ни се случи. Знам, че ти не ме обичаш, но искам с нещо да те запомня… Моля те, хайде да се любим!

— Нещо лошо ли? Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?

— Няма значение. — Тя стана и пусна белия си халат на земята. — Аз ти се предлагам.

Той гледаше голото й тяло. Лунният лъч се плъзгаше точно през гърдите й.

— По-добре си отивай — каза той хладно. — Хайде, зарежи това. Правил съм доста гадни неща през живота си, но не искам да постъпвам с тебе така. Измитай се.

Тя се мушна под завивката до него и го прегърна.

— Просто един малък спомен, който да си имам от тебе, Джони — каза нежно Джилда.

Той устоя само няколко секунди на прелъстителната й плът, после я дръпна рязко към себе си.

Капитан Таръл се беше зачел в големия куп рапорти, които го чакаха на бюрото. Часът беше десет и половина и капитанът пиеше третото си за деня кафе, когато в кабинета влезе Стийв Хармас.

— Здрасти, шефе — каза той и седна на един от столовете. — Как върви?

— Търсим белия опел — отговори му Таръл и продължи с усмивка на уста: — Ако щеш, вярвай, но се оказа, че в нашия район има двеста и три регистрирани бели опела и още петнадесет в Агенцията за коли под наем. Ще ни отнеме месеци да проверим всичките.

— Аз мога да ти спестя труда — каза Хармас. — Погледни само списъка на колите под наем. Има ли там един наемател — Полковник Шели?

Таръл го позагледа малко, после вдигна листа със списъка, обходи го с поглед и кимна утвърдително.

— Да. Полковник Шели, вила „Белевю“, наел е бял опел на 27 август.

Щастлива усмивка грейна на лицето на Хармас.

— Става по-топло.

— Белевю — това е къщата на Джак Карсън. Той я дава под наем за хиляда и петстотин долара на месец.

— Нищо чудно тия, дето ги търсим, да са наемателите. Ходих при Фрисби, нашият агент тук, а също и при Хакет. И от двамата взех списък на лицата, които са ги посетили през последните четири седмици. Хармас запали цигара. — И на двата списъка присъстват Полковник и мисис Шели. В твоя списък същите са наели бял опел. Очарован съм от тези съвпадения.