Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат се изтърколи от леглото, обу джинсите и започна да търси с крака гуменките си. Не обичаше да излиза бос на палубата — веднъж почти си беше счупил пръст, спъвайки се от една дъска. Беше сънен и отиде бавно в салона; изглежда, нямаше неотложна работа, защото Дени не го викаше. Изкачи се до средата на стълбата и спря озадачен. Кормилото беше блокирано. Дени стоеше на кърмата и гледаше назад, като прикриваше с ръка очите си от изгряващото слънце, което приличаше на червена топка.

— Какво има, Дени? — извика Кат. — Някакъв проблем ли?

Дени се обърна и погледна към него. Силуетът му се открояваше на слънцето.

— Не, никакъв проблем — извика той в отговор и отново се обърна назад.

Кат се изкачи в кабината. Вдигна ръка да заслони очите си.

— Защо сме спрели? Какво става?

Дени не отговори и продължи да гледа назад.

Кат дочу някакъв двигател. Тръгна към Дени, като залиташе малко поради сънливостта си и лекото люлеене на яхтата. Отиде до кърмата и се изкачи при Дени. Опря се на вантата 6 6 Въже, което свързва мачтата със задната част на палубата или с кърмата. — Б.пр. , тъй като мъртвото вълнение люлееше обърнатата назад яхта.

— Какво има? — запита отново.

— Не зная — каза Дени с монотонен глас.

Кат забеляза, че младежът е задъхан. Погледна назад от кърмата, като от слънцето го заболяха очите, и видя нещо бяло, което, изглежда, беше приближаваща се яхта. Намираше се на неколкостотин ярда от тях и звукът на двигателя се чуваше ясно, понесен от лекия бриз. Кат потърси с поглед бинокъла, но си спомни, че бяха го откраднали в Санта Марта. Впери поглед в яхтата, като се опита да определи формата и размерите й. Изглежда, беше за спортен риболов и дълга към тридесет фута. Движеше се направо към „Катбърд“.

— Защо спря лодката, Дени? — попита отново Кат.

Младежът слезе от кърмата и застана в кабината, като все още наблюдаваше приближаващата яхта, която сега беше само на сто ярда от тях.

— Всичко е наред, мистър Катлидж. Всичко е наред.

Кат вече беше съвсем буден и започна да се дразни от това, че той не отговаря на въпроса му.

— Дени, питам те защо спря яхтата! Отговори ми!

— Ъ, имаше проблеми с главното платно. Реших, че трябва да го сваля.

Значи всичко беше, както си мислеше. Но каква е тази яхта? Намираше се на по-малко от петдесет ярда и Кат можа да различи ясно мъж и жена, застанали на мостика. На носа й се виждаше надпис — Santa Maria. Лодката беше намалила скоростта си значително и скиперът й имаше намерението да се приближи. Сега Кат можеше да различи лицата на екипажа. Жената, която изглеждаше доста млада, изчезна отдолу. Мъжът беше на около тридесет и пет, с брада и имаше вид на грубиян. Кат си помисли, че му е нужна само превръзка и щеше да заприлича на пират от някоя книга. Пират. Думата отекна в главата му. Обърна се. Извика с равен и ясен глас:

— Дени, моля те, слез долу и ми донеси пушката. Веднага.

— Да, сър — отвърна незабавно Дени и слезе по стълбата.

Кат се обърна към приближаващата яхта, която беше спряла на десетина ярда от десния му борд.

— Какво искате? — извика на скипера им, който беше се облегнал на кормилото и наблюдаваше Кат. Двигателят им работеше на малки обороти. Мъжът се усмихна широко, разкривайки няколко златни зъба, но не отговори. Кат помисли, че може би не говори английски. Чудеше се какво би могъл да каже, когато чу зад себе си стъпките на Дени. Обърна се и видя приближаващия се младеж с пушката. Кейти го следваше по стълбата.

— Какво има, Кат? — извика тя.

Кат протегна ръка да вземе пушката, но за негова изненада Дени отстъпи назад и я насочи срещу него.

— Сега не е време за шеги, Дени — каза Кат с пресипнал и уплашен глас, — пушката ми трябва веднага.

Дени не отговори, нито пък изражението му се промени.

Кат слезе от кърмата и тръгна към Дени. Чу Кейт да вика името му и му се стори, че някакъв плосък и тежък предмет го удари в гърдите и го тласна назад. Главата му срещна щурвала и се изпълни със страхотен рев. Кат има време само да осъзнае, че е бил прострелян, преди ревът да блокира зрението му и да направи всичко червено; преди да го натисне надолу към онова тъмно място, от което знаеше, че няма връщане. Опита да повика тези над него — Кейти! Джинкс! Успя само да изхърка, когато дъхът му го напусна и той потъна в тъмнината.

Кат сънуваше. Сънуваше стъпки на тежки крака по палубата. Сънуваше викове, борба, писъци, странен смях. Изстрели. В съня му беше светло, но той не виждаше нищо. Накрая звуците отшумяха. Той отново се върна в тъмната тишина.