Стюарт Уудс - Бялата стока

— Това е чудесно, Дени — усмихна се Кат, — плащал съм и повече.

Не след дълго Дени беше монтирал новото динамо. Кат превключи резервния акумулатор, запали двигателя и провериха амперметъра.

— Зарежда без грешка — заяви Дени. — Нямате проблеми.

Кат го последва в кабината.

— Голяма работа си, Дени. Не мога да ти се отблагодаря. — Той извади няколко банкноти от портмонето на Кейти. — Ето сто и петдесет за динамото и още сто за помощта ти. Съгласен ли си така?

Дени вдигна ръка и каза:

— Вижте, мистър Катлидж, приятно ми беше да ви помогна, но освен парите за мен има нещо много по-важно.

— Ако го имам и ти го имаш — каза Кат.

— Аз съм добър помощник. Израснах по лодки. Участвал съм в две състезания от Сан Диего до Хаваи с яхта от клас едно. Плавал съм в гонките от Южноокеанската регата с най-добрите яхти. Прекарал съм пет години като помощник-капитан на деветдесетфутов платноход — така дойдох в Колумбия. Познавам двигателите. Мога и да готвя. Едва ли има нещо, което не мога да правя на яхта.

— Продължавай — кимна Кат.

— Мистър Катлидж, искам да се измъкна от Колумбия. Това е откачено място, пълно с крадци, наркотици и с хора, които ще ти прережат гърлото за нищо. Родителите ми изпратиха пари веднъж, но ги пропилях. Бях глупав. Ако ме откарате до Панамския канал, оттам ще мога да отида на стоп до западния бряг на Мексико, а после у дома, в Калифорния. Зная, че не ме познавате, но съм от добро семейство. Баща ми е зъболекар. Аз поизлязох от релсите тук и ми се ще отново да вляза в тях. Нямам много багаж и заемам малко място. Обещавам, че ще се съсипя от работа за вас. Няма да съжалявате, ако ме вземете.

Кат погледна младежа, който почти се беше разплакал. Спомни си за своя син, на когото не бе могъл да помогне и който не би приел помощта му. Погледна през рамото на Дени към Кейти и Джинкс. И двете кимнаха с глави. Обърна се, хвана го за китката и плесна парите в ръката му:

— Ще ти трябват, когато стигнеш в Панама, Дени. Току-що се сдоби с каюта.

Дени извика:

— Ще изпратя парите на човека с динамото. Моите неща са горе в бараката. Няма да се бавя дори и тридесет секунди.

Той скочи от яхтата и затича по пътеката.

— Готови за отплаване! — извика Кат и жените застанаха до въжетата. Дени се върна почти веднага само с една платнена чанта в ръка. Кат включи предавката на двигателя. След като се отдалечиха от пристана, той направи остър завой, за да изведе яхтата в открити води.

— Хвърли нещата си в дясната пилотска кабина — каза той на Дени, който изчезна долу с чантата.

На излизане, минаха близо до една яхта, колкото тяхната. Тя беше закотвена от другата страна на кея. Кат дочу приглушен вик от нея и една мъжка глава се показа на палубната стълба. Бяха отдалечени на не повече от двадесет фута.

— Господи! — извика мъжът на жена си, която се печеше в кабината. — Сега пък ни откраднаха проклетото резервно динамо. Кое е следващото, мачтата ли?

Кат трепна. Кейти и Джинкс, които развързваха главното платно, избухнаха в безпомощен смях. Дени беше все още долу. Кат се поколеба за миг, но след това продължи.

— Вдигай платната! — засмя се той.

Бяха под платна вече час и Дени, за радост на Кат, намери мястото си в управлението на яхтата. Кат го разведе с удоволствие из „Катбърд“, като изтъкваше гордо подробностите, планирани внимателно от самия него, и разположението на превъзходното електронно оборудване. Дени особено много се заинтересува от дребните неща, които Кат беше монтирал — голямата навигационна кабина и „оръдейната палуба“ — тайния шкаф с леката пушка. Дени успя да докаже, че е полезен, като вещо боравеше с платната, шкота 4 4 Въже за контролиране на положението на платното спрямо вятъра. — Б.пр. , макарата и кормилото, и Кат вече се чувстваше спокоен и уверен от присъствието му на яхтата. Кейти и Джинкс се справяха, но беше добре да има още един силен и опитен мъж в случай на нужда.

Дени беше станал по-сдържан, по-спокоен след отплаването и според Кат това беше така, защото той осъзнаваше, че най-после е на път за дома. Кат се питаше дали срещата на Дени със семейството му, което несъмнено не го одобряваше, би протекла с по-голям успех от собствените му усилия да постигне някакво помирение със сина си, Дел. Тази рана не беше зараснала напълно и Кат се чудеше дали изобщо ще заздравее някога.

Дени настоя да дежури от осем до полунощ, за да може семейството да вечеря заедно. Благодарение на него беше осъществена една вечеря, която Кат винаги щеше да си спомня. Никога не можеха да седнат тримата заедно около масата в салона. Разговорът засягаше всички хубави неща в отношенията им. Отдадоха се на спомени над бутилка хубаво калифорнийско каберне. Кат и Кейти се пренесоха в ранните години на брака си, когато Дел и Джинкс бяха малки, а баща им — амбициозен млад инженер. Джинкс пък имаше свои спомени от онези години. Смяха се за оня случай, когато тригодишната им дъщеря се беше качила на едно дърво и заспала в чатала на два клона. Страхуваха се да я събудят, за да не падне, но макар и трудно, Кат беше успял да се добере до нея. Така и не можаха да разберат как едно тригодишно дете се е изкачило толкова високо. Кат смяташе, че тази случка е ранен признак на решителността, която Джинкс винаги беше демонстрирала. Изпитваше гордост и удовлетворение от нейния интелект, красота и здрав разум и това му помагаше да компенсира разочарованието от сина си.