Стюарт Уудс - Бялата стока

Към полунощ Кейти беше заспала, а Джинкс клюмаше глава.

— По-добре си лягай — каза Кат, като протегна ръка през масата и я постави на топлата й буза.

Тя изпълзя до него, мушна се под ръката му и постави глава на рамото му.

— Мисля да заспя направо тук — каза тя, притискайки се по-близо.

— Ти винаги заспиваше така. — Кат погали гъстата й великолепна коса. — Занасях те в леглото, когато ръката ми изтръпваше.

— Спомням си — отговори тя, — невинаги бях заспала.

— Не знаех това.

— Обичах да ме носиш до стаята ми и да ме завиваш в леглото.

— Аз също.

— Радвам се, че все още не съм в колежа — промърмори тя, — радвам се, че дойдох с теб и с мама на „Катбърд“. Не ми се щеше да ви изоставям, все още не.

Кат искаше да отговори, но гърлото му се сви. Джинкс наклони глава — беше заспала. Взе я на ръце и я занесе в предната каюта, където я зави с чаршаф.

— Ммм… — измърка тя, когато Кат отметна косата от лицето й. Целуна я по очите, както правеше, когато тя беше малко момиче, след което излезе и понечи да затвори вратата на каютата.

— Лека нощ — каза Джинкс.

Кат се засмя, облече една спасителна жилетка, наля си чашка кафе като противодействие срещу виното, и се качи в кабината да отмени Дени от кормилото. Вятърът беше благоприятен, с постоянна скорост и яхтата сякаш летеше през вълните. Кат си помисли, че усещането за скорост нараства значително, особено в тъмна нощ като тази.

— Не, благодаря, мистър Катлидж — отговори Дени на въпроса дали да го смени. — Нямам нищо против да продължа цялата нощ, ако разрешите.

— Не обичам продължителните дежурства — каза Кат. — Няма защо да се хабиш през първото си денонощие в морето, като караш две вахти. Пази си силата. Може да ти потрябва по-късно.

Пъхна се зад щурвала и го пое от ръцете на младежа.

— Пък и това е любимата ми вахта. От полунощ до четири. Прекалено стиснат съм, за да ти я отстъпя.

— Е, щом настоявате — рече Дени, надигайки се с нежелание от седалката на кормчията.

— Настоявам — засмя се Кат.

Дени се изкачи на палубата.

— Ще огледам напред, за да видя дали всичко е наред.

— Хубава идея — каза Кат, като му подхвърли една спасителна жилетка от шкафчето в кабината. Извади една и за себе си.

— На този кораб е закон никой да не ходи нощем без спасителна жилетка. Бих предпочел да я носиш дори и на щурвала. Досадно е човек да сменя посоката и да вади тела от морето.

Дени облече жилетката, хвана се за парапета и тръгна напред. Стоя там десетина минути, повечето от тях зад главното платно, където не се виждаше. Кат си помисли, че се наслаждава на нощта.

Останал сам, Кат изпита чувство на съжаление, макар и за кратко. От топлия карибски бриз, който го галеше по лицето, му се стори, че беше достигнал някакъв връх, че нещата не могат да станат по-хубави, значи би трябвало да се влошат. Припомни си, че след Панамския канал пред тях се простираше Южния Пасифик, че ще има още много толкова приятни нощи, ще прекара още много дни под тропическото слънце заедно с жена си и дъщеря си — тримата, добър екипаж и чудесни приятели. Вахтата му премина в омаята на блаженство.

В четири без петнадесет лампите в каютата светнаха. Кат разбра, че Кейти беше будна и правеше чая си. Но малко преди четири на пътеката се появи Дени с чаша в ръка.

— Бях буден — каза той, — та помислих, че е по-добре да оставя мисис Катлидж да поспи. Бих желал да дежуря, ако сте съгласен.

Кат вдигна рамене.

— Щом си сигурен, че не се нуждаеш от почивка.

Той се измъкна иззад щурвала и предаде вахтата.

— Предпочитам да дежуря — отвърна Дени, — приятни сънища.

В каютата си Кат съблече спасителната жилетка, смъкна джинсите и тениската си и се вмъкна в двойната койка при Кейти. Тя се размърда, когато Кат се сгуши до нея, и запита сънливо:

— Вахтата ми?

— Дени я взе — отговори Кат и хвана гръдта й.

— О, добре — каза тя, завъртайки се към него, — нещо ново — ще се любя с теб посред нощ.

Кат я целуна и започнаха да се любят — нежно, бавно, лице срещу лице. След няколко минути достигнаха оргазъм заедно, както обикновено. Кат си помисли, че това се дължи на дългогодишна практика. След това заспа.

Събуди се от някаква промяна в движението на яхтата. Завесите на задната кабина бяха осветени. Кат погледна златния си „Ролекс“, който Кейти и Джинкс му бяха подарили за пускането на яхтата на вода: още нямаше шест. Защо се беше променило движението? Яхтата се наклони надясно, след това наляво и се успокои. Дрейфуваха. Бяха спрели. От палубата се чу приглушен шум от плъзгане, а след това и стъпки. Сваляха главното платно. Защо? Скъсало ли се е нещо? Може би някой от фаловете 5 5 Въже за вдигане и спускане на платна, флагове и т.н. — Б.пр. . Шумът от палубата се вместваше в подобен сценарий. Главният фал се е скъсал и Дени, съвсем правилно, е обърнал яхтата срещу вятъра, докато оправи главното платно.