Стюарт Уудс: Бялата стока

— Ти какво мислиш, Дени?

— Няма страшно. Безопасно е. Аз не бих се тревожил.

Дени се изкачи в кабината. Кат го последва и се огледа.

— Кейти! — извика той. — Ти ли взе бинокъла?

— Не — отговори тя. — Беше в кабината преди няколко минути.

Кат огледа кабината и палубата, но без резултат.

Дени застана до него.

— Добре дошли в Колумбия, мистър Катлидж — обади се той. В гласа му имаше нотка на съжаление.

— Първото, което трябва да научите, е никога да не оставяте нищо неприбрано. Кажете ми, имахте ли мачта за триъгълно платно?

Кат погледна към предната палуба и видя празните обръчи.

— Не може да бъде — възкликна той, — нямаше ме само пет минути, а Кейти беше на лодката през цялото време.

— Считайте се за щастливец, ако все още имате котва и въже за притегляне.

Кат изтича и отвори капака на котвата.

— Още е тук — каза той с облекчение.

— Значи е бил само един и ръцете му са били пълни — установи Дени. — Аз бих свалил котвата долу. Дръжките на макарата също. Вижте дали шкафовете в кабината ви са добре заключени, за да не останете и без платна.

Кат кимна унило и започна да измъква котвата.

— Може би ще се върна след около час — каза Дени, като скочи на пътечката и се отправи към стълбата.

Кат му махна за сбогом и повлече с усилие тежката котва и веригата към кърмата. Изведнъж се спря. Господи, току-що му бяха откраднали бинокъла и предната мачта, а той позволи на един напълно непознат да слезе от яхтата с неговото динамо. Бавно се нагаждаше към местните условия.

Жените слизаха от яхтата с шампоан, сапун и кърпи.

— Ще се върнем след малко — каза Кейти.

— Нали не носите пари или ценности у себе си? — подвикна им Кат.

Кейти свали часовника си и му го подаде заедно с портмонето.

— Прав си и, повярвай ми, хич няма да се бавим на душовете.

— Може би е по-добре да дойда с вас — каза Кат. Присъствието на крадец на борда посред бял ден го беше разтърсило.

— Не — отвърна Джинкс, — ако дойдеш, може би лодката няма да е тук, като се върнем. Не се тревожи. Ще се погрижим за себе си, а ако трябва, можем да крещим наистина силно.

— Изглежда, си права — каза Кат. — По-добре е някой да стои в яхтата.

Те заминаха, а Кат слезе до навигаторската маса. Взе картата, един молив и плотера и се отправи към кабината, като провери дали пистолетът му все още е в тайното шкафче, скрито зад остроумния капак. Бяха му го направили в Лодърдейл. Почувства се по-добре от факта, че имаше някаква защита на борда в тази част на света. Беше чувал ужасяващи истории и имаше намерение да внимава. Качи се в кабината и започна да планира пътя си до Панамския канал. Обикновено правеше това долу на масата, но сега искаше да бъде там, откъдето можеше да види кой идва и си отива.

Четири часа по-късно погледна часовника си, а след това Кейти. Всички бяха взели душ и обядвали. Той беше съставил плана за прехода и свърши няколко други неща по яхтата. Дени го нямаше никакъв.

— Мисля, че сгреших — каза Кат.

— Кат, нека се махнем оттук. Това място ме плаши.

Кат кимна. На него също не му харесваше много.

— Вероятно има достатъчно ток в акумулатора на двигателя, но искам да го пазя за Панама, а не ми се ще да опитвам да я изкарам оттук с платната — каза той, като се оглеждаше. — Твърде тясно е. Ще надуем лодката и ще извлека яхтата с извънбордовия двигател. Като стигнем Панамския канал, можем да се обадим по радиото за влекач. Ще се обадя до завода производител по пътя и вероятно в Панама ще ни чакат ново динамо и предна мачта.

— Това, изглежда, е най-правилно — вметна Джинкс. — Наистина съм изненадана от Дени. Харесах го.

— И аз. Досега — каза Кат. — Да се хващаме на работа. Аз ще върна котвата обратно в шахтата. Вие двете измъкнете надуваемата лодка от шкафа в кърмата и я свържете към помпата. Ще отплаваме след пет минути.

На излизане от кабината дочуха вик откъм кея:

— Хей, помогнете!

Погледнаха натам и видяха Дени, който държеше картонена кутия в едната ръка и предната мачта на „Катбърд“ в другата.

Поздравиха го с широки усмивки.

— Къде намери мачтата? — викна Кат.

— Ако ви кажа, няма да повярвате. — Дени захвърли мачтата, а след това подаде внимателно кутията и скочи на палубата.

— Съжалявам за бинокъла, но за мачтата се досещах и реших, че трябва да проверя. Отне ми повече време, отколкото мислех.

— Какво стана с динамото? — запита Кат.

— Имам и добри, и лоши новини — отвърна Дени. — В Санта Марта няма диод, но намерих същото ново динамо. Онзи искаше сто и петдесет долара за него. Знам, че звучи много, но като за тук е добре, пък и нали искате да се махнете.