Стюарт Уудс - Бялата стока

— Да — усмихна се Кат.

— Откъде?

— Атланта.

— Аз съм Дени. От Сан Диего — протегна ръка младежът.

Кат стисна ръката му — беше груба и здрава. Изглежда, беше теглил доста въжета.

— Катлидж. Радвам се да се запознаем. Всъщност не знаеш колко се радвам. Познанията ми по испански са пълна нула. Би ли казал на този войник, че искам да си оправя динамото, а след това да се махна?

Дени заговори забързано на испански, а войникът му отговаряше по-кратко.

— Казва, че трябва да дойдете в канцеларията на капитана на пристанището и да се регистрирате, след това да минете през митницата. Но капитанът и митничарят са на обяд, така че може да мине известно време, преди да станете легален.

Джинкс се присъедини към тях. Над бикините беше нахлузила една тениска, не особено дълга. Кремавото й дупе се подаваше отдолу.

— Какво става, Кат?

Кат вдигна ръка, за да я накара да млъкне.

— Просто вземам малко информация от нашия приятел — войника. Това е Дени. Американец е.

— Здравей, Дени. Аз съм Джинкс — тя му забоде ослепителна усмивка.

Дени изглеждаше леко зашеметен. Кат не за първи път виждаше подобна реакция към Джинкс. Младежът се огледа.

— Слушайте, вие сте тук само за да си поправите динамото, така ли?

— Точно така — отговори Кат.

— Е, ако не желаете да се мотаете по-дълго, отколкото е необходимо за поправката, аз може би ще уредя нещата с войника срещу няколко долара и ще си спестите формалностите.

— Колко?

— Десет щатски долара. Може би двадесет.

— Няма проблеми, Дени — каза Кат.

Дени започна да разговаря с войника отново, а той му отправи поглед и кимна в знак на съгласие.

— Дай му десет — каза Дени.

— Кат, подкупваш ли го? Искаш всички да ни арестуват? — обади се Джинкс.

— Тихо, Джинкс! — отвърна Кат, — Ще се махнем оттук колкото е възможно по-скоро.

Той подаде парите на войника, който си тръгна, без да каже нищо.

— Благодаря — каза Кат на младежа. — Наистина искам само да ми поправят динамото. Аз съм от яхтата „Лебед–43“. Името й е „Катбърд“. Познаваш ли някой наоколо, който поправя динама?

— Разбира се — отговори младежът. — Има един човек в града. Да тръгваме. Аз ще му го занеса вместо вас. Вие трябва да стоите тук в оградената зона, ако не искате да се разправяте с митницата.

— Тук ли работиш? — запита Кат, слизайки по стълбата на път за яхтата.

Дени се усмихна. Показаха се ред хубави зъби.

— Тук никой не работи много — отвърна той. — Аз съм при спортните лодки. Давам ги под наем, когато някой поиска, почиствам по някое дъно от време на време.

Тръгнаха към яхтата. Джинкс беше пред тях и Дени не можеше да свали очи от нея. Кат почти го съжали.

Достигнаха яхтата и Кейти надникна през люка.

— Това е Дени. Ще ни помогне за динамото. Дени, това е жена ми, Кейти.

— Здравей, Дени.

— Здравейте, мисис Катлидж — отвърна Дени, като й прати една заразителна усмивка. Кейти махна с ръка и се скри.

Качиха се на борда и Кат ги поведе към палубната стълба. Повдигна я и отвори капака на двигателя.

— Красива яхта — каза Дени възхитен, като се оглеждаше из салона. — Не съм виждал „Лебед“ тук от доста време. Изглежда нова.

— Почти — отбеляза Кат. — Пробвахме я от Лодърдейл до Антигуа, а сега сме тръгнали към Канала и Южния Пасифик. За две години. Тръгваме веднага, след като оправим това динамо.

— Обзалагам се, че е диодът — каза Дени и клекна до двигателя. — Имате ли гаечен ключ?

Кат му подаде комплект завити в брезент ключове и започна да гледа как Дени бързо разви болтовете на динамото. Изглежда, разбираше от двигатели — нещо, на което Кат се възхищаваше. Той самият беше нещо като гений в областта на електрониката, но за разлика от повечето хора с усет към техниката не обичаше много механичните машини.

Дени се изправи и заяви:

— Ще ми трябва час или малко повече, ако диодът е повреден и ако моят човек има такава част. Ако не, ще трябва да изпрося от някого. Да допуснем, че трябва да се поръча от Богота. Това ще отнеме два дни дори ако го докарат с въздушна поща.

— Кат… — обади се разтревожено Кейти.

— В такъв случай донеси го обратно. Не ми се ще да чакам тук. Ще го поправят в Панама.

— Дадено — каза Дени.

— Мама и аз искаме да се изкъпем. Има ли душове някъде наоколо? — обади се Джинкс.

— Да, зад онази сграда. Водата не я топлят, но тук тя не е толкова студена. Заключете вратата, защото не е само за жени.

— Може би е по-добре, ако дойда с вас — каза Кат.