Стюарт Уудс - Бялата стока

— Аз мислех, че нямаш търпение да прекосиш канала — отвърна Кейти.

— Е, какво пък? По дяволите! Не е много встрани от пътя, а и трябва да оправим динамото. Край на душовете, микровълновата печка и сешоара, докато не ни оправят динамото, пък и всичките неща в хладилника ще заминат.

Динамото беше повредено от два дни, а нямаха резервно.

— Я вижте тук — каза Кат, като простря картата върху седалката. — Ето я Санта Марта, тук долу. Това е търговско пристанище и трябва да имат някакво място за електроремонти.

— Не ми харесва това, което чувам за Колумбия — обади се Кейти. — Говори се единствено за джебчии, наркотици и подобни неща. Струва ми се, че е твърде неприятно място.

— Не вярвай на всичко, което четеш във вестниците — отвърна Кат. — Толкова много хора ходят там. Като всяко друго място е. Разбира се, на някои от тях им измъкват парите. Били сме в квартали на Атланта, които са не по-малко опасни от Санта Марта.

— Не зная, Кат.

— Слушай, мамо — включи се в разговора и Джинкс, — нямам нищо против да ми измъкнат малко пари, ако ще мога да използвам помпата за душа отново. Косата, ми е толкова мръсна.

— Хайде, Кейти — придума я Кат, — ще пристигнем за обяд, ще ни оправят динамото и ще сме отново в морето за вечеря. Как мислиш?

— Е, добре — съгласи се неохотно Кейти, като вдигна рамене. — Не бих се отказала от един душ.

— Дадено — каза Кат и изключи автопилота. — Душ за всички. Бъдете готови.

Той пое кормилото, направи завой, нагласи предното платно и с помощта на компаса върху картата определи грубо курса към Санта Марта. Жените отдолу се раздвижиха.

— Искаш ли закуска? — извика Кейти.

— Ами щом си станала — ухили се Кат.

— Няма да си лягам.

— Аз също — откликна Джинкс. — Ще ти помогна. Искаш палачинки, нали, Кат?

— Трябва ли да питаш? — отвърна Кейти. — Той наистина трябва да понапълнее.

Жените се скриха във вътрешността на яхтата.

Кат погали корема си с любопитство. Е, може и да е наедрял в кръста, но, по дяволите, беше гладен. Не знаеше колко тежи в момента и предположи, че трябва да е най-малко с десет килограма над нормалните си деветдесет и девет. Той беше висок метър и деветдесет и би могъл да носи още няколко килограма.

Облегна се и докато направляваше яхтата ръчно, се опита да си спомни дали някога е бил по-щастлив. Не. Смяташе, че е твърде стар, за да бъде така щастлив. Яхтата му беше построена във Финландия от „Наутор“ и докарана във Форт Лодърдейл, където той беше надзиравал лично монтажа на електронната апаратура. Кейти и Джинкс се бяха присъединили към изпитателното пътуване около островите чак до Антигуа, преди да се презапасят и да се отправят към Панамския канал. Минеха ли през него, щяха да отделят няколко дни, за да извадят яхтата, да почистят дъното й и да извършат някои поправки, а след това да се насочат към Южния Пасифик. Имаха на разположение още осемнадесет месеца от двегодишния му отпуск, за да обикалят света.

Джинкс изкачи стълбата, носейки върху един поднос портокалов сок и кафе. Седна до него и подпря краката си на отсрещната седалка. Беше само по блузка с къси ръкави. Рядко си правеше труд да облича бельо и това дразнеше Кат. Да не говорим, че беше пудрил дупето й и сменял пелените й хиляди пъти. На осемнадесет години тя беше висока, стройна, с пълни гърди — точно като майка си, дори и по-красива. Кат се опасяваше, че някой филмов агент ще я плени на университетско театрално представление и ще я отвлече, за да я направи звезда. Той имаше теория, според която красивите жени в този свят са в неблагоприятно положение. След като външността им отвори някои врати, ги експлоатират и използват, докато остареят и останат единствено с избора да се омъжат за най-богатия и непривлекателен свободен мъж. Беше виждал такива жени в барове и около хотелски плувни басейни, разтревожени за отпуснатите си гърди и бръчките в ъглите на очите си, обсъждащи най-новите козметично-хирургични операции. Джинкс беше умно момиче и той искаше тя да направи кариера, която да й даде независимост и самочувствие. Когато завърши училище, Уендъл беше провел сериозен разговор с нея. Беше се изсмяла с глас на тревогите му.

— Да бъда мажоретка? Да се съревновавам в конкурси по красота? Стига, Кат. Познаваш ме добре.

Доволен беше, че отложи постъпването й в колежа с две години, за да й покаже света. Още повече, че можеше да я има до себе си, преди да излети от клетката завинаги. Кат не знаеше дали тя е все още девствена и нямаше намерение да я пита, но мислеше, че е. Винаги я бяха държали изкъсо и тя обикновено приемаше решенията им безропотно. Не че я бяха ограничавали ненужно. Джинкс водеше богат светски живот в училище, но без забавите през почивните дни с по-големите момчета от колежа, без алкохол и наркотици. Тя презираше всичко това. Джинкс притежаваше една тиха мъдрост, която беше в остър контраст с живото й дърдорене и изключителната й мургава красота. В нея имаше и известна наивност. Кат мислеше, че тя все още не осъзнава напълно ефекта, който имаха върху другия пол откриващите дупето й шорти и мъничките бикини. Не изключваше и себе си от влиянието на този ефект. Независимо от вродената си интелигентност Джинкс все още беше жена в детска възраст. За него двете години плаване щяха да бъдат безценни — рядък дар и продължение на тази забележително близка връзка между баща и дъщеря.