Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат кимна.

Адамс изглеждаше облекчен.

— Взех отпечатъците ви, тъй като нямахте документи. Имаме и регистрационния номер на яхтата.

Кат вдигна лявата си ръка и погледна към китката си.

— Името ми е гравирано от вътрешната страна на часовника — на изпечената му от слънцето ръка се виждаше бяла линия.

— Не носехте часовник.

— Сигурен съм, че го носех, когато дойдоха — каза Кат. — Беше малко преди шест сутринта. Какво е станало с яхтата и… с жена ми и дъщеря ми?

Адамс придърпа един стол и седна.

— Преди два дни, в четвъртък, малко след осем часа сутринта, самолет на „Луфтханза“ от Богота за Сан Хуан хвана сигнала от вашия РСУМА. След по-малко от час един хеликоптер на бреговата охрана намери яхтата и спусна двама водолази. Яхтата е била пълна с вода. Вие сте били в кабината за управление. Вашите… жените били в главната кабина. Мъртви. Преди водолазите да успеят да ви вкарат в хеликоптера, яхтата се изправила нагоре с кърмата и потънала. Намирали сте се във водата около две минути, преди да ви извадят. Телата на двете жени са потънали с яхтата. Водолазите не са могли да направят нищо.

Кат поклати глава и очите му се насълзиха.

— Шуреят ви е тук. Настанен е в ергенските помещения. Аз го извиках. В състояние ли сте да ми разкажете сега какво се е случило? Ще се опитам да направя каквото мога, но ми трябват подробности — каза Адамс и извади малък касетофон.

Кат събра сили и започна да разказва от самото начало.

Когато Кат се събуди отново, Бен Никълъс, братът на Кейти и негов делови партньор, седеше до леглото. Иначе откритото му, приятно лице сега изразяваше шок. Преди Кат да проговори, той вдигна ръка.

— Не трябва да ми разказваш — каза той с известно затруднение. — Лейтенант Адамс ми пусна записа. Беше учуден от твоята изчерпателност.

— Благодаря ти, Бен. Откога си тук?

— Пристигнах снощи. Докараха ме с военен самолет от Маями. Създадоха ми удобства. Не съм предполагал, че ще дойда в Куба.

— Аз също. Дел знае ли?

— Докторът казва, че ще можем да те пренесем в Атланта след ден-два. В Маями ни чака самолет линейка. Ще дойде, когато се обадя.

— Каза ли на Дел?

Бен поклати глава.

— Не можах да го намеря, Кат. Включил беше телефонния секретар, обаче не исках да му го кажа по този начин. Отидох в апартамента му, но никой не отвори. Портиерът каза, че не го е виждал от два дни. Лиз му звъни на всеки час. Тя иска да останеш при нас, докато се оправиш. Щеше да дойде тук, но майка й е пак в болницата. Нашият специалист по пъблик рилейшънс 7 7 Връзки с обществеността. — Б.пр. се занимава с пресата. Някакъв репортер напипал тази история. Предполагам, че я е взел от бреговата охрана. След това журналист от „Ню Йорк Таймс“ разпознал името ти, вестниците в Атланта писаха за теб и… започна един ад. Нямаше как да избягна публикуването на подробностите. Просто това е твърде сензационна история. Бизнесмен, откривател и прочие.

Кат кимна.

— Бен, аз съм виновен за това, което се случи с Кейти и Джинкс.

— Не, Кат. Не бива да мислиш така. Ти не си ги изложил умишлено на опасност. Не би могъл да предвидиш това.

— Аз ги заведох на онова място. Кейти не искаше да ходи там. Аз я убедих.

— Слушай, Кат — каза Бен. — Зная колко много обичаше Кейти и Джинкс. Ти си направил това, което си сметнал за най-добре, но всичко се е объркало. Понякога става така. Не можеш да предвидиш нещо подобно и ако някой има вина, то тя е единствено у хората, които са го извършили. Кейти би разсъждавала по същия начин. Джинкс също. Така трябва да мислиш и ти, иначе ще полудееш.

Очите на Кат се насълзиха. Прегърна Бен и за известно време стояха така. След като се успокои, Бен си тръгна и Кат разбра, че нямаше да плаче вече. Не трябваше да се самосъжалява, ако иска да продължи да живее.

Спомените започнаха да го измъчват отново, но той ги прогони. Не би могъл да изтърпи гледката от яхтата. Въпреки всичко един образ успя да се промъкне. Отпечатъкът от ръката. Ярък и червен. Гневът се надигна в него. Един въпрос го измъчваше. Защо? Доколкото си спомняше, яхтата беше непокътната, когато онези хора си бяха отишли. Всички скъпи електронни апарати бяха по местата си. Нищо не беше изчезнало. На борда имаха много неща, които един крадец би пожелал, но нито едно от тях не беше взето. Не се досещаше за свои врагове, пък и това не би могло да е планирано, защото решението да отплава в колумбийски води беше внезапно. До утрото на този ужасен ден дори самият той не знаеше, че ще влезе в Санта Марта.