Стюарт Уудс - Бялата стока

По всичко личеше, че тези хора бяха извършили едно безсмислено пиратско нападение и две убийства — според тях три — без никаква изгода, освен един ръчен часовник „Ролекс“ за две хиляди и петстотин долара. В това нямаше никакъв смисъл и осъзнавайки го, Кат се разгневи още повече.

Знаеше, че е загубил Кейти и Джинкс безвъзвратно, но въпреки това Кат искаше да намери убийците и да разбере защо го бяха направили.

Затова взе ново решение. Ако е необходимо, ще даде всичките си пари и остатъка от живота си, за да узнае.

Кат излезе от басейна зад къщата и тръгна по каменните плочи, като дишаше дълбоко. Помисли си, че това му се отдава по-лесно, отколкото в началото. Когато напусна болницата, беше много слаб. Започна да плува, за да упражнява мускулите на гърдите си, които бяха наранени от сачмите. Научи се да се наслаждава на упражненията, доколкото можеше да изпитва наслада от нещо. Смяташе, че е по-добре да плува, отколкото да седи в стола с поглед, вперен напред. Беше седял така достатъчно дълго.

В болницата Кат беше загубил четиринадесет килограма, а след това почти още десет. Тежеше толкова, колкото когато завърши училище, но така се чувстваше по-добре. Беше здрав и загорял от слънцето. Изненадваше се, когато заставаше пред огледалото. Строен, гладко избръснат и подстриган за първи път от много години. Плуването и играта на тенис с тренировъчна машина му бяха помогнали да влезе във форма. Това бяха самотни занимания, подходящи за него. Установи, че не желае ничия компания. Предпочиташе да се поти в самота.

Някой го повика от къщата. Кат се обърна и видя Уолъс Хендерсън. Той се пенсионира като капитан от полицията в Атланта. Сега беше уважаван частен детектив. Кат стисна ръката му и му предложи стол до басейна. Наметна един халат от кадифе. Знаеше какво предстои и това го изпълваше със страх.

— Ето докъде стигнахме, мистър Катлидж — каза Хендерсън. — За да проследим всяка възможна улика, аз и моите хора в продължение на три месеца изхарчихме значителна част от парите ви. Телефонирахме и се срещнахме с всички зъболекари в Сан Диего и околните населени места. Открихме двама, които имат син на име Дени. Единият е ученик в гимназия, а другият — на три години. Проверихме списъците от последните десет години с екипажите от гонките с яхти, в които Дени твърди, че е участвал. И там нищо. Свързахме се с Министерството на външните работи и с колумбийската полиция. Колумбийците са разпространили рисунки с описанието на двамата престъпници, направено от вас. Не сте описали жената, защото не сте я видели добре. Има и описание за часовника ви, и за гравюрата на обратната му страна. Колумбийската флота и американската брегова охрана се опитаха да намерят спортна лодка с име „Санта Мария“. Оказва се, че то е често срещано в латиноамериканските страни. Няма и следа от такава лодка. Искахме от една спасителна компания да разгледа възможностите за изваждане на яхтата и на телата, но не е възможно, защото яхтата е потънала на почти два километра. Мисля, че не трябва да харча повече парите ви. Бях полицай в продължение на двадесет и пет години. Почти десет съм частен детектив. Трябва да ви кажа, че не съм работил по случай с толкова оскъдна информация и с толкова много улики, които не водят доникъде. Възможно е някои от нашите проучвания да дадат резултат и да се намери „Санта Мария“. Но това е относително. Може да се окаже извън възможностите ни. Мистър Катлидж, няма да ви убеждавам, че трябва да забравите за случилото се. Сигурно някой ден ще узнаем защо жена ви и дъщеря ви са убити и престъпниците ще бъдат наказани. Но искам да разберете, че след всичко, което опитахме, не ми е известен начин да постигнем това. — Хендерсън се размърда неловко. — Просто не зная — завърши той.

— Капитане, можем да изпратим двама агенти — каза Кат, като се опитваше да скрие отчаянието си.

Хендерсън поклати глава:

— Можем да направим следното — с помощта на някои колеги да намеря двама латиноамериканци, които няма да бият на очи. Но благодарение на вашата намеса чрез Министерството на външните работи колумбийската полиция извърши професионално разследване в Санта Марта. Вие видяхте преведените доклади. Никой външен човек не би могъл да свърши и половината от това. Още повече че местната полиция е заинтересована да разкрие случая. Ако открият нещо, ще ни информират.

Кат въздъхна уморено и каза:

— Вероятно сте прав. Заплатих за уменията и съветите ви — вие ми дадохте и двете. Благодарен съм ви за това, капитан Хендерсън. — Изправи се, протегна ръка и продължи: — Изглежда, ще трябва да чакам, докато нещо се появи. Изпратете ми сметката за недовършените работи.