Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат започна да изговаря кодовите думи по радиото, като се оглеждаше отчаяно и търсеше място за кацане.

— Изглежда доста плоско под нас — каза той на Блуи. Земята беше суха и кафява и осеяна с храсталаци.

— Плоска е. Полуостров Гуахира е оформен като Флорида и прилича на Аризона. Там долу е пустиня. Мога да приземя самолета цял, но не искам да кацам в най-затънтеното място без транспорт, без да мога да презаредя и да разчитам на милостта на всяко копеле, което може да ни застреля заради обувките ни.

Летяха с осемдесет мили. Това беше оптималната скорост за безмоторно летене. Висотомерът показваше постоянно спускане и земята се приближаваше все повече.

— „Браво едно“, тук „Браво две“ — повтаряше Кат, — „Браво…“ Господи! Блуи! Какво е това?

Посочи малко пред края на дясното крило, на около две мили пред тях. Блуи наклони самолета и погледна натам.

— Ще ти кажа — изграчи той. — Това е писта без настилка. Прилича на старо летище за селскостопански самолети!

Блуи насочи самолета към пистата.

— Имаме и достатъчно височина. Ще стигнем! О, Исусе, дано имат гориво!

— „Браво едно“, тук „Браво две“ — повтаряше механично Кат. Очите му не се откъсваха от пистата. Преминаха шестстотин метра над нея.

— Това там някакъв резервоар ли е? — запита Блуи, като сочеше с ръка.

Кат погледна и видя един голям цилиндър, легнал на едната си страна.

— Надявам се, че не е за вода.

Блуи зави на триста и шестдесет градуса, за да загуби височина, след това се насочи към пистата и остави самолета да лети към нея. Когато се убеди, че ще се справи, отпусна колесника и клапите и скоростта им спадна до седемдесет мили.

— Приземяване като по учебник — изсмя се той. Кацането беше сравнително меко и Кат се наслаждаваше на тишината в самолета с неработещ двигател. Пистата беше груба, но се понасяше. Блуи остави самолета да спре от само себе си. На около петнадесет метра пред тях, встрани от пистата, и на около три метра от земята имаше двутонен резервоар, поставен на дървена стойка. Блуи посочи към него и каза:

— Това е резервоар. Гледай! Има маркуч. Бързо! Хайде да избутаме самолета дотам.

Излязоха и започнаха да го бутат за стойките на крилете. Придвижваха се бавно по осеяната с камъчета писта. Кат се огледа. Видя само една барака с тенекиен покрив на около петнадесет метра от другата страна на резервоара. Дали наистина беше резервоар за гориво? Имаше ли нещо в него?

Накрая достигнаха до шланга. Блуи се втурна към него. На стената на резервоара Кат видя някакви цифри: 100LL. Авиационно гориво беше.

— Бързо! — прошепна Блуи, като поглеждаше към бараката. — В багажника при допълнителния резервоар има сгъваема стълба. Донеси я, но тихо. Ако има някой в тая барака, не искам да го събудя.

Кат изтича, отвори багажника и намери стълбата. Върна се бегом до дясното крило, нагласи стълбата и се качи на нея, като пое пистолета за зареждане от Блуи. Отвори резервоара и пъхна пистолета.

— Дори не е заключен! — прошепна Блуи.

Кат стисна пистолета и горивото започна да тече. Резервоарът беше пълен наполовина, когато Блуи подръпна крачола на панталона му.

— Слизай и вземи пушката, за да ме прикриваш.

Кат погледна през рамо и видя четирима сънени индианци, които идваха откъм бараката. Трима от тях носеха пистолети. Четвъртият държеше лека картечница. Кат зави бързо капачката на резервоара и скочи.

— Дай ми малко пари — каза Блуи с пресипнал глас.

Кат бръкна в раменния си кобур и издърпа няколко пачки нови стодоларови банкноти. Подаде ги на Блуи, захвърли сгъваемата стълба в самолета и грабна пушката. Застана разкрачен под крилото, като държеше пушката напряко на гърдите си и се стараеше да изглежда спокоен.

— Amigos 13 13 Приятели (исп.). — Б.пр. — извика Блуи и размаха ръка. Индианците спряха и един от тях започна да говори бързо.

— Какво казва?

— Нямам представа — отговори Блуи, — но е много ядосан.

— Как така нямаш представа? Нали каза, че говориш испански?

— Да, но това е някакъв диалект.

Индианецът заприказва отново и зареди злокобно картечницата. За своя изненада Кат зареди шумно пушката. Индианците отстъпиха, като гледаха в нея. Блуи му беше казал, че всява страх.

Блуи пристъпи към тях и размаха една стодоларова банкнота. Индианецът спря да говори и го подкани да се приближи. Усмихнат, Блуи започна да говори на испански. Кат чу думата „amigos“ няколко пъти. Индианците започнаха да се споглеждат.